![Червена мъгла [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/4/chervena-mgla-bg-download.jpg)
Червена мъгла [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #19
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-451-2
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червена мъгла [bg]». Краткое содержание книги:
Отнасям чиниите в кухнята и добавям:
— Трябва да те оставя да си починеш. Изглеждаш изморена.
— Интересно се изразяваш. Самоунищожителна. А аз мислех, че аз съм унищожената.
Пускам топлата вода и намирам под мивката полупразно шише с препарат за чинии. Търся гъба, но Джейми казва, че забравила да купи. Облегнала се е на каменния плот и ме наблюдава как разтребвам след вечерята, за която не бе направила нищо освен да звънне по телефона и да отиде до ресторанта, за да е сигурно, че няма да е в апартамента, когато пристигна. За да даде възможност на Марино да подготви сцената за нея. За да влезе с гръм и трясък. За да продължи да режисира сценария си.
— За съжаление, не ме бива да пропъждам хората — отбелязвам, докато мия чиниите с голи ръце. — Може би само когато са мъртви и решавам, че е за добро, защото ми е писнало. Но сигурно не е вярно, защото всъщност не мисля така. Сигурно имам недостатъци в това отношение. А сега няма да е зле да намериш кърпа за чинии в този празен апартамент и да ми помогнеш да избърша приборите.
— Трябва да купя и кърпи — казва тя и се протяга към руло домакинска хартия.
— Е, просто ще оставим чините в сушилнята — решавам.
Натъпквам празните кутии в чувал за боклук. Покривам миризливите макарони със сирене, прибирам ги в празния хладилник и решавам, че Марино е прав за трюфелите. Аз също не ги харесвам.
— Не знаех какво друго да направя.
Джейми не говори за разчистването след вечерята или за празния си апартамент в Савана, а за Луси.
— Падаш ли си по отговорностите?
— С кого говориш?
— Ти си й роднина. Не е същото. Страхувам се, че утре сутрин ще имам кошмарно главоболие. Не се чувствам много добре.
— Естествено, че не е същото — казвам. — Аз обичам Луси дори когато това не помага за имиджа ми. — Отивам до канапето и грабвам чантата си.
Толкова съм ядосана, че се страхувам какво може да направя.
— И кой, по дяволите, не е отговорност? — питам.
— Все едно да обичаш красив кон, който някой ден ще ти счупи врата.
— А кой го подмами? — връщам се в кухнята. — Кой го подтикна да действа по опасен начин?
— Не мислиш наистина, че съм я молила да върши нещо такова, нали? — поглежда ме тя сънливо.
— Разбира се, че не.
Набирам номера на Марино.
— Сигурна съм, че не си я молила да прониква в компютъра на нюйоркската полиция. Не повече, отколкото помоли мен да дойда в Савана.
14
Бусът на Марино трака някъде далеч откъм реката. Изскачам от плътната сянка на дъба, където чаках, защото не можех да изтърпя и секунда повече с Джейми Бъргър.
— Трябва да затварям.
Досега успявах да прикрия гнева си и да не звуча осъдително, докато говоря с племенницата си.
— Ще ти звънна, когато се прибера в стаята след около час. Първо искам да се отбия на едно място.
— Мога да звънна в хотела, ако не искаш да използваш мобилния си — предлага Луси.
— Вече го използвам.
Не й обяснявам какво мисля за Джейми и егоистичните й идеи за обществени телефони и подслушване от страна на ФБР.
— Въобще не би трябвало да мислиш за това — казва Луси. — Не става дума за теб. Не е твой проблем. А и аз вече не го разглеждам като мой проблем.
— Не можеш да преодолееш нещо подобно, сякаш изобщо не се е случило — отговарям и гледам дали Марино пристига с буса, който несъмнено не е поправен.
На сенчестия площад отсреща се издига имението „Оуенс-Томас“ с високите си бели колони и светъл английски гипс. Короните на вековните дървета се полюшват леко, фенерите от ковано желязо проблясват и за миг усещам някакво движение, но когато поглеждам натам, не виждам нищо. Сигурно си въобразявам, защото съм изморена, стресирана и нервна.
— Все още се тревожа за това мой знае или може да научи. Права си за това — казва Луси, а аз пристъпвам по-близо до улицата и се оглеждам внимателно, но не виждам никого. — Когато разбрах за заповедта за запазване, издадена за центъра ни, веднага си помислих, че става дума за това. Издирват ме като хакер. И внимавах много. Вероятно страшно им се иска да ме забъркат в неприятности заради старите истории с ФБР и АТФ.
— Никой не те издирва, Луси. Време е да си избиеш това от главата.
— Зависи какво е казала Джейми на определени хора, какво продължава да дрънка и как изкривява фактите. Това, което ти е разказала, не отговаря напълно на истината. Тя влоши положението много повече — казва Луси. — Имам чувството, че е завладяна от манията да докаже, че съм лоша, за да се почувства оправдана за извършеното от нея. И за да могат всички да разберат защо е сложила край на връзката ни.