![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
— Отиваш си и после си завинаги с Исус — промълви Джени.
От начина, по който го каза обаче, не бях сигурен дали наистина вярва в това. Прозвуча като една от истините на Нана или пък го беше чула в църквата.
— Да, тази мисъл може да е голяма утеха, малката ми. Но аз си мислех за нещо друго. Може и да е същото, но гледната точка е различна.
Очите й се впериха в моите напрегнато.
— Можеш да ми го кажеш, тате. Моля те. Искам да го чуя. Наистина.
— Не е нещо лошо, но помага винаги, когато някой умре. Помисли си за това. Идваме на тоя свят толкова лесно — отнякъде, от Вселената, от Бог. Защо да е по-трудно, когато напускаме този свят? Идваме от някое добро място. И отиваме пак на някое добро място. Разбираш ли какво ти казвам, Джени?
Тя кимна и продължи да се взира в очите ми.
— Разбирам — прошепна тя. — Това е нещо като баланс. — Замълча за малко, докато обмисли думите ми, после заговори. — Но, тате, Кристин не е мъртва. Просто го знам. Тя не е мъртва. Още не е отишла на някое добро място. Така че не губи надежда.
52.
Характерът и особеностите на Смъртта толкова приличаха на неговите собствени, мислеше си Шейфър, докато караше на юг по I-95. Смъртта не беше гениален, но бе абсолютно прецизен и винаги печелеше в крайна сметка.
Докато черният ягуар подминаваше отбивките за разни градчета, Шейфър се зачуди дали не иска вече да го хванат, дали не изпитва необходимост да бъде разобличен, да покаже истинското си лице пред всички. Бу Касади смяташе, че той се крие дори от нея, но още по-важно — от самия себе си. Може би тя бе права. Може би той наистина искаше Люси и децата да разберат какъв е в действителност. И полицията. Но най-вече надутите и лицемерни служители в посолството.
Аз съм Смъртта — това съм. Аз съм сериен убиец — това съм. Вече не съм Джефри Шейфър, може би никога не съм бил. А ако съм бил, това е било много, много отдавна.
Шейфър винаги бе притежавал естествена склонност да прави злини. Още през детството си, докато пътуваше със семейството си из Европа, после из Азия и накрая, когато се завърнаха в Англия. Баща му бе военен и винаги се държеше твърде строго с децата си. Често биеше Шейфър и двамата му братя, но не толкова често, колкото удряше майка им, която умря през есента, когато Шейфър навърши дванайсет.
Джефри бе едро момче, истински здравеняк. Другите момчета се страхуваха от него, дори и братята му, Чарлс и Джордж, които вярваха, че е „способен на всичко“. Това бе самата истина.
Нищо в детството и юношеството не го бе подготвило за мъжа, който той стана, когато постъпи на работа в МИ6. Точно там се научи да убива други човешки същества — и откри, че това страшно му харесва. Така разбра призванието си, истинската страст в живота си. Той бе най-силният: той беше Смъртта.
Продължи да пътува на юг по междущатската магистрала. Беше късно и движението не бе натоварено. Най-вече товарни камиони, пътуващи за Флорида, както Шейфър предположи.
Мислено състави съобщение до другите играчи.
„Смъртта отива тази вечер във Фредериксбърг, Мериленд. Там живеят една красива 37-годишна жена и 15-годишната й дъщеря, която е точно копие на майка си. Жената е разведена, адвокат в малко градче, прокурор. Дъщерята е отлична ученичка и мажоретка. Двете жени ще спят. Смъртта дойде в Мериленд, защото Вашингтон вече е много опасен. (Ето, взех предупрежденията ви присърце.) Вашингтонската полиция търси убиеца на жените. Една много пробивна жена детектив на име Патси Хамптън работи по случая, а и детектив Крос се върна от Бермудите. Ще бъде интересно да видим дали характерът му се е променил по някакъв начин. Характерът е всичко, не мислите ли така?
Виждам къщата на хълма пред мен. Казва се «Кахил Хаус». Мога да си представя очарователните жени в нея. Те живеят в ранчо с четири спални. Главната улица на града е абсолютно тиха в 1 през нощта. Никой не би могъл да свърже тези две убийства с онези във Вашингтон. Съжалявам, че не сте тук с мен. Съжалявам, че не можете да изпитате това, което чувствам аз“.
53.
Шейфър паркира ягуара на една засенчена улица и се почувства странно самотен и изплашен. Всъщност се плашеше от самия себе си. От нещата, които мисли и прави. Никой нямаше толкова извратен мозък като неговия — никой не мислеше като него. Никой не бе раждал такива крайно необичайни фантазии и идеи, нито ги бе осъществявал.
Разбира се, другите играчи също имаха много сложни и перверзни фантазии, но те бледнееха в сравнение с неговите. Глада твърдеше, че е автор на серия психосексуални убийства в Тайланд и Филипините. Войната се възприемаше като некоронования лидер на групата — твърдеше, че „влияе“ на приключенията на другите. Завоевателя бе прикован в инвалидна количка и измисляше истории за това как използва недъга си, за да подмамва жертвите си достатъчно близо и да ги убива.