Игра на милиарди [bg]

— Живея в Уестчестър. Защо, по дяволите, ми е да идвам в Бруклин?

Астър сви рамене.

— „Питър Лугър" след това?

— Мислиш ли, че ми дреме за някакви пържоли сега?

— Пържола портърхауз? Лучени кръгчета? — Портърхаузът в „Питър Лугър" в Бруклин имаше славата, че е един от най-големите, най-сочните и най-добрите стекове от червено месо на планетата и винаги беше превъзходно приготвен. Астър погледна приятеля си очаквателно. — Хайде, Марв. Все пак си ти. Не може да кажеш не.

Шанк погледна остатъка от хамбургера си.

— Не.

— Да не си на диета?

— Много забавно — отвърна мъжът, отпусна се и напрежението започна да го напуска. — Добре. Но ти черпиш.

— Ще бъде удоволствие за безстрашния мъж с двадесет големи сметки във фонда си. Дай ми минутка.

Астър тръгна по коридора и влезе в апартамента си. Потърси дистанционното и пусна телевизора. Не се интересуваше от „Блумбърг", а от местните новини. Нетърпеливо превключваше каналите, искаше да види дали някъде щяха да споменат убийството на Пенелъпи Еванс. Нямаше нищо.

Изкъпа се и смени костюма си с дънки, обувки и памучна риза. Докато се обличаше, забеляза, че очите му са изморени и че лицето му е посърнало. Опита се да се усмихне, но за момент не успя да го стори. Каза си да се вземе в ръце, че всичко ще бъде наред. Случващото се не беше на добре. Нещата излизаха извън контрол. Страхуваше се, че всичките му усилия нямаше да са от никаква полза.

— На пазара не му пука за преди.

Опря глава на огледалото. Дишането му беше бързо и на пресекулки. Едно по едно. Първо трябваше да свърши едно нещо, а после следващото. Не биваше да мисли прекалено напред във времето, но събитията от деня го премазваха. В главата му изникна трупът на Пенелъпи Еванс и едва не се разрида. Шанк беше прав. Трябваше да се обади на ФБР или поне на бившата си съпруга.

А сега си говореха за пържоли в „Литър Лугър"?

Астър отвори очи и се вгледа в себе си. Едно по едно.

Първо една крачка, а после следващата. Дишането му се успокои. Успя да се усмихне. Изправи се.

Очите му все още бяха изморени, а лицето му посърнало, но цветът на кожата му се беше завърнал. Нямаше проблем, че не можеше да се превърне в зрелия, уверен мъж от огледалото. Поне можеше да заблуди хората, че е такъв.

Астър забеляза, че дънките му са хлабави. Стегна колана си до четвъртата дупка. Каза си, че също трябва да си поръча портърхауз и да го изяде целия.