Игра на милиарди [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542823667
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:

Китай е готов да повали САЩ и да поеме властта над света. Жервите са без значение. Играта на милиарди вече е започнала… Какво ли може да накара изпълнителния директор на Нюйоркската фондова борса, председателя на Федералния резерв и министъра на финансите спешно да търсят президента на САЩ в полунощ? Нищо по-малко от сериозна заплаха за националната сигурност! Но в момента, в който колата им влиза на територията на Белия дом, някой друг поема контрола над нея и охраната се намесва. Автомобилът е направен на решето, а всички в него умират. Миг преди смъртта си директорът на Фондовата борса успява да изпрати мистериозно съобщение на своя син — Боби Астър. Боби е звездата на „Уолстрийт” — хедж фондът на негово име върти търговия на стойност 5 милиарда долара. Дълбоко отчужден от баща си, той все пак се заема да разследва трагичната му смърт. Бившата му съпруга — специален агент Алекс Форца от ФБР, пък е по следите на елитна терористична групировка, която готви кървава баня в сърцето на Ню Йорк. Скоро става ясно, че и двамата са застанали на пътя на могъщи международни играчи, за които милиардите са като жълти стотинки. Играта е от съвсем друг порядък — надигащият глава Китай най-после е готов да предизвика досегашния световен хегемон САЩ. Краят на света, какъвто го познаваме, е дошъл. Третата световна война е не само по улиците, но и във всяка машина, която наглед улеснява живота ни, но всъщност ни прави зависими. И контролът над нея решава кой ще властва и кой ще се подчинява, кой ще живее и кой ще умре.

Перейти на страницу:

Грило изпрати съобщението до личния си сървър. Веднага след това го изтри от телефона си. Познаваше добре слабостите на клетъчната технология. Вадеше си хляба, като я експлоатираше. Под двете числа написа думата Лалантир. Името му беше познато, макар да не беше сигурен защо или къде можеше да го е чул. Инстинктът му подсказваше, че трябва да бъде внимателен. А той му се доверяваше. Благодарение на него беше преживял цели три войни.

Първото му телефонно обаждане беше до личния номер на високопоставен служител в най-големия доставчик на телефонни услуги в страната. Някаква жена отговори на второто позвъняване.

— Здравей, Майк.

— Здравей и на теб. Имаш ли секунда?

— За теб винаги.

Грило се усмихна със своята кокетна, заплашителна, комарджийска усмивка.

— Имаш ли химикалка?

Продиктува мобилния телефон на Едуард Астър и жената го помоли да задържи. Върна се на линия тридесет секунди по-късно. Грило знаеше, че се е преместила на по-тихо местенце и когато заговори, топлината се беше изпарила от гласа й.

— Знаеш ли чий номер е това?

— Да.

— ФБР вече се обажда.

— Те играят своя игра. — Грило не отместваше поглед от вратата. Шумна компания туристи — предположи, че са испанци по цвета на кожата и облеклото им — влезе в заведението и се насочи към оберкелнера. — Твой ли е? — попита той, като имаше предвид дали номерът принадлежи на тяхната компания.

— Наш е.

— Ако има някакво значение, работя със семейството му.

— Ще спя по-спокойно тази вечер.

— Радвам се.

— Колко назад ти е необходимо?

— Две сметки. Шейсет дни трябва да свършат работа. Най-заинтересуван съм от миналата седмица. Входящи и изходящи обаждания. Ако ми намериш имена и адреси, ще ми помогнеш доста.

— Ще видя какво мога да направя.

Пред ресторанта стоеше някакъв здравеняк и надничаше през прозореца. Метър и осемдесет, дънки, черна тениска, мускулести ръце. Грило извади запалката си и започна да отваря и затваря капачето й. Беше сребърно „Зипо". То беше ходило да воюва на три континента, а баща му го беше носил преди него в Корея.

— Ако успееш да ми дадеш някаква преднина — каза той, — ще ти бъда много благодарен.

— Това е едно голямо „ако".

— С четири нули отзад.

— Сигурна съм, че клиентът ти може да си го позволи.

— Впечатли ме. — Грило затвори. Здравенякът с черната тениска влезе през предната врата. Малко момиченце с конска опашка го държеше за ръка. Той я вдигна и попита сервитьорката къде е тоалетната. Грило прибра запалката. Сети се къде беше чувал за Палантир. Ставаше въпрос за някаква фирма, която се грижеше за сигурността на АНС. Някакви модерни истории.

Е, каза си Грило, сигурно беше нещо такова. Всички знаеха, че Агенцията за национална сигурност беше най-умният тип в стаята. Двадесет хиляди души, изолирани в комплекс в хълмистите възвишения извън Вашингтон, които претърсваха световния комуникационен трафик за всякакви неща, които изглеждаха застрашителни и заплашителни за сигурността на Съединените американски щати и съюзниците им. Официално АНС признаваше, че сваля двадесет петабайта сурова информация от световния дигитален трафик: телефони, интернет, сателити и всичко останало. Това беше достатъчно информация, с която да се запълни Библиотеката на Конгреса няколко пъти. АНС беше изключително потайна. Да се грижиш за сигурността й, беше равносилно да си бодигард на морски пехотинец.

Грило погледна към думата в тефтера си.

Палантир.

Боби Астър нямаше работа да си пъха носа в подобни неща.

Мъжът излезе навън и запали цигара. Нощта беше гореща и лепкава, но той не си свали сакото. Не обичаше да се разхожда наоколо само по риза и вратовръзка. Униформата си беше униформа. Преди десет години тя представляваше камуфлажни дрехи и кубинки. Днес беше „Том Форд" и „Ферагамо". За първи път от доста дълго време не можеше да определи кое беше по-опасно.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?