Игра на милиарди [bg]

Екип Едно беше във въздуха.

Във втория ван се качиха седмина, шестима мъже и една жена. Отново всичките изглеждаха чудесно, впечатляващо дори. За разлика от безличния ван, който беше взел Екип Едно, този беше боядисан в черно и беше толкова лъскав, сякаш току-що излизаше от автомивката. Две златни, преплитащи се букви С красяха вратите от двете страни. Ванът пое на запад към едно частно летище, което обслужваше едни от най-богатите жители на града — индустриалци, нефтопреработватели, чиновници и наемодатели, които минаваха за аристократите на Мексико.

Тази вечер въоръжените охранители на главния портал пуснаха вана, без дори да го огледат.

Превозното средство продължи към западния край на двукилометровата писта, където ги очакваше бизнес самолет „Чесна Ситейшън" със спуснати стълби, с пуснати навигационни светлини и униформен стюард, който да помогне на пасажерите да се качат. Също като вана и летателният апарат имаше символа с преплитащите се С-та на фюзелажа си.

В 1:00 часа ситейшъна изпрати съобщението „вдигаме колесниците" по радиото към контролната кула. В летателния план се посочваше, че първо ще поеме на северозапад към Пуерто Валярта, преди да обърне на север, където да прекоси границата на Съединените американски щати при Ел Сентро и да продължи към крайната си дестинация Сан Франциско. Някъде над планинската верига Сиера Мадре пилотът снижи самолета до два километра височина. Въведе нови координати в навигационната система на апарата. Миг по-късно крилете се наклониха и иглата на компаса се плъзна върху изток-североизток. Пилотът беше доволен, че стрелката за горивото едва беше помръднала от мястото, на което се намираше преди един час, когато излетяха. Пасажерите му щяха да се нуждаят от всеки километър, който можеха да преодолеят, ако искаха да стигнат до крайната си цел.