Игра на милиарди [bg]

— Нюйоркската полиция вече идва — каза той, докато вървеше към асансьора, качиха се в него и тръгнаха надолу към мазето. — Свалиха отпечатъци, ДНК, направиха някои снимки — пълната програма.

— Получих доклада — отвърна Алекс. — Въпреки това искам да видя тялото.

Служителят отвори вратата към склада и влезе преди нея. Жената го изчака да намери трупа и да го прехвърли на масата за аутопсии.

— Не бързайте — каза мъжът. — Този няма да избяга никъде. Алекс се приближи до масата, без да се двоуми. Детството й в католическо семейство и погребенията с отворени ковчези я бяха лишили от всякакъв страх от смъртта. Работата й се беше погрижила за останалото. Застана над стрелеца, Рандал Шепърд, истинското му име беше още неизвестно. Тялото беше измито. Часовете в хладилника го бяха дарили с цвят на рибешки корем.

Три огнестрелни рани красяха торса. Двете бяха на около два сантиметра над черния дроб. Третата образуваше безупречен кръг точно над сърцето. Алекс стреляше с патрони с кухи върхове.40 калибър, направени така, че да експлодират при сблъсък и да се разпръскват при навлизане в човешкото тяло. Казано на прост език, влизаха малки и излизаха големи, а междувременно създаваха истински хаос за костите, артериите и органите.

Омразата, която се надигна в нея при гледката на този безжизнен, втвърден труп, я изуми. Имаше желание да буйства. Стисна с пръсти шевовете на панталоните си, за да не удари тялото. Смъртта не беше достатъчна. Този заслужаваше по-лошо.

Три точно в целта и тринадесет пропуска.

Ако един от пропусналите куршуми го беше уцелил по-рано, Мара и Дириенцо можеше още да са живи. Тази мисъл щеше да я преследва доста дълго време. Алекс пусна панталоните си. Не беше гневна на Шепърд. Беше гневна на себе си.

Само дето не беше дошла в моргата, за да критикува собствената си стрелба. Беше дошла, за да потвърди предчувствието си, че стрелецът е бил професионален войник. Не бяха само перфектно оправените легла в къщата. Беше начинът, по който боравеше с оръжието си. Стреляше на ритмични откоси от по три куршума. Беше запазил хладнокръвие, докато го правеше, беше запазил позиция и се беше съсредоточил първо върху едната цел, а после върху другата. Нямаше никакво съмнение, че нападателят беше участвал в престрелки и преди, вероятно повече от един път.

Алекс беше дошла тук, защото войниците имаха татуировки.

На пръв поглед забеляза три. Самоанска военна лента около лявата ръка и поредица от племенни ивици, които продължаваха нагоре по рамото. Тази татуировка беше стандартна и не й подсказваше нищо за стрелеца. Втората беше по-обещаваща. Под рамото на дясната ръка имаше оцветена нападаща кобра, а под нея римските числа III.III.V и думите Vincere aut Mori, които предположи, че са на латински и означават „Завладей или умри".