Игра на милиарди [bg]

Никой не обърна внимание на частния автобус, който се появи на пистата малко след 18:00 часа и се насочи към задната част на самолета. Никой не забеляза също двадесет и тримата мъже и жени, които слязоха от превозното средство и се качиха по подвижните стълби в летателния апарат, без да се съобразяват с нормалните въздушни процедури, проверки на документи и претърсвания за пренасяне на опасни материали. Когато съобщиха, че пасажерите могат да се качват, всички въздъхнаха и се насочиха към самолета. Никой не каза нищо за гринговците, които вече се бяха наместили по седалките. Нито пък някой направи коментар, когато самолетът кацна в Мексико Сити и всички бяха помолени да останат по местата си, докато гринговците слязат преди тях.

Двама мъже чакаха двадесет и тримата на международното летище Бенито Хуарес. Единият беше висок, широкоплещест и облечен в униформа на Националната гвардия. Другият беше нисък и трътлест и носеше намачкан костюм и скъпи слънчеви очила. Войникът се усмихна и заговори гръмогласно, за да приветства групата в Мексико. Имаше чудесни зъби. Ниският дебел мъж в намачкания костюм му каза да млъква и да се размърда. Войникът стисна квадратната си челюст и поведе двадесет и тримата към една врата от другата страна на коридора, който водеше към имиграционния контрол.

Друг униформен представител чакаше в голяма, безлична стая. Той помоли посетителите да се строят и да си приготвят паспортите. Мъжът провери документите на всички. Те разполагаха с нови португалски паспорти, които нямаха нито един печат в тях. Служителят работеше в имиграционния контрол много години. Знаеше, че гражданите на Европейския съюз се нуждаят от виза, за да посетят Венецуела. Също така знаеше, че е по-добре да не изразява на глас познанията си. Върна паспортите на притежателите им. Не им ги подпечата, както беше редно да направи. Нито прекара някой от тях през оптическия скенер, който запаметяваше информацията и разчиташе биометричната магнитна лента, в която се съдържаха личните данни на всеки пасажер. Служителят беше умен човек и притежаваше забележителна памет. Не се изискваха кой знае какви усилия, за да се запомнят два от номерата на паспортите и имената вътре в тях. Служителят имаше много господари.

Тридесет минути след като стъпиха на мексиканска земя, двадесет и тримата се качиха на частен автобус и бяха откарани в реномиран хотел в покрайнините на града. Там се изкъпаха, преоблякоха се и се насладиха на традиционна мексиканска вечеря от карнитас, тортиля и фриджолес. На всеки му беше позволено да изпие по една бира.

В 23:00 часа първият от три вана паркира в двора на хотела. Осем души — шестима мъже и две жени — се качиха в него. Всичките бяха в блестяща форма, добре облечени и с приповдигнат дух. Не говореха португалски, а смесица от немски, френски и английски. Ванът ги откара до малко летище северно от града. „Пилатус Р3" чакаше на пистата. Осмината прибраха багажа си и се качиха по стълбата. В полунощ самолетът отлетя и се насочи на север за петчасовия полет до крайната си дестинация.