![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Абигейл отмести поглед.
— Наистина го искам.
Стю: Присъствах на спортния празник. Надбягването на майките беше абсолютен цирк. Извинете ме за израза. Но някои от тези жени… ще рече човек, че сме на Олимпийските игри. Сериозно.
Саманта: О, глупости! Не обръщайте внимание на съпруга ми. Никой не е приемал състезанието на сериозно. Аз се смях толкова много, че ме заболя коремът.
Нейтън присъстваше на празника. Маделин не повярва на очите си, когато се сблъска с него пред сергията за печени наденички, стиснал Скай за ръката. Точно тази сутрин от всички възможни сутрини.
Бащите рядко идваха на празника, основно татковци в отпуск по майчинство или татковци на деца с изявени спортни умения, но ето го бившия съпруг на Маделин, взел почивен ден от работа, за да присъства, облечен в тениска на райета и шорти, с бейзболна шапка и слънчеви очила, типичната униформа на отбор „Добър татко“.
— Е… първият ти спортен празник! — каза Маделин и забеляза свирката, която висеше на врата му. Той присъстваше като доброволец, за бога. Той участваше. Ед бе от онзи тип бащи, които участваха като доброволци в училищни събития, но днес имаше спешна работа. Нейтън се преструваше на Ед. Преструваше се на добър човек и всички се хващаха на въдицата му.
— Да, така е! — изчурулика Нейтън, а после широката му усмивка помръкна, когато осъзна, че първородната му дъщеря сигурно също е участвала в спортни празници в началното училище. Естествено, напоследък той присъстваше на всичките ѝ важни събития. Абигейл не беше от изявените спортисти, но свиреше на цигулка, а Нейтън и Бони посещаваха абсолютно всичките ѝ концерти и ръкопляскаха с грейнали лица, сякаш винаги са били до нея, сякаш те са я водили на уроците по цигулка в Питършам, където никога нямаше места за паркиране, сякаш те са помагали за плащането на всички тези уроци, които Маделин не можеше да си позволи като самотна майка с бивш съпруг, който буквално не даваше пукнат цент за детето си.
А сега тя избираше него.
— Абигейл говори ли с теб относно… — Нейтън леко смръщи чело, сякаш ставаше въпрос за деликатен здравословен проблем.
— Относно това да живее с теб? — довърши Маделин вместо него. — Да, каза ми. Каза ми го тази сутрин всъщност.
Заболя я. Физически. Като начален стадий на тежък грип. Като предателство.
Той я погледна.
— И ти…
— И аз нямам нищо против — отвърна Маделин. Нямаше намерение да му доставя удоволствие.
— Ще трябва да решим въпроса с парите.
Сега, когато вече беше добър човек, той плащаше издръжка за Абигейл. Плащаше я навреме. Без оплаквания. И никой от двамата не споменаваше и дума за първите десет години от живота на Абигейл, когато храната и дрехите ѝ очевидно са били безплатни.
— Искаш да кажеш, че сега аз трябва да ти плащам издръжка?
Нейтън изглеждаше шокиран.
— О, не, нямах предвид това…
— Но ти си прав. Би било справедливо, щом ще живее при теб.
— Естествено, че никога не бих приел пари от теб, Мади — прекъсна я той. — Не и когато… когато не… когато не бях в състояние да… през всички онези години… — Той се намръщи. — Виж, наясно съм, че не бях най-добрият баща, когато Абигейл беше малка. Изобщо не трябваше да споменавам парите. Просто в момента имаме известни финансови затруднения.
— Може би трябва да продадеш лъскавата си спортна кола.
— Да — отвърна Нейтън. Изглеждаше унизен. — Трябва. Права си. Макар че тя всъщност не струва толкова, колкото… Както и да е.
Скай погледна тревожно към баща си и отново направи онова бързо примигване с очите, точно като Абигейл навремето. Маделин видя как Нейтън се насили да се усмихне и стисна ръката на момиченцето. Беше го засрамила. Беше го засрамила, докато стоеше ръка за ръка с момиченцето, което изглеждаше като недохранено.
Бившите съпрузи трябва да живеят в различни предградия. Трябва да изпращат децата си в различни училища. Трябва да има закон, който да предотвратява подобни сблъсъци. Хората не бива да разнищват сложни чувства като предателство, болка и вина по време на училищни спортни празници. Подобни чувства не бива да се показват на публични места.
— Защо трябваше да се местиш тук, Нейтън? — въздъхна тя.