Големите малки лъжи [bg]

Джейн полагаше огромни усилия да се впише в училищната общност. На всеки две седмици дежуреше в столовата. Всеки понеделник сутрин ходеше като доброволец заедно с още един родител и помагаше на госпожица Барнс да изслушва децата в упражненията им по четене. Бъбреше си любезно с останалите родители в училищния двор. Канеше деца на срещи за игра.

Но Джейн все още чувстваше, че нещо не е наред. Усещаше го в лекото извръщане на глава, в усмивките, които не достигаха до очите, в нежния полъх на предпазливост.

Това не е голям проблем, повтаряше си непрекъснато.

Просто дреболия. Трябваше да пропъди страховете си. Този свят на кутии с обяд и ученически раници, на ожулени колена и мърляви личица по никакъв начин не беше свързан с грозотата на онази топла пролетна нощ и ярката светлина, която я пронизваше като втренчено око от тавана, с натиска върху гърлото ѝ, с прошепнатите думи, които се провираха към съзнанието ѝ. Спри да мислиш за това. Спри да мислиш за това.

Джейн махна на Зиги, който седеше на пейките до страничната линия на игрището заедно с другите деца от детската градина, под зоркия поглед на госпожица Барнс.

„Знаеш, че няма да победя, нали?“ — беше му казала тази сутрин на закуска. Някои от тези майки имаха лични треньори. Една от тях работеше като личен треньор.

— Готови за старт, майчета! — каза Джонатан, симпатичният татко в отпуск по майчинство, който бе ходил с тях на „Дисни върху лед“.

— Колко метра е това всъщност? — попита Харпър.

— Финалната линия изглежда ужасно далеч — каза Габриел. — Хайде да зарежем това и да пием кафе.

— Рената и Селест ли държат лентата „Финал“? — попита Саманта. — Как са се измъкнали от това?

— Ако не се лъжа, Рената каза, че…

— Рената има възпаление на пищяла — намеси се Харпър. — Много болезнено.

— Трябва да се разтегнем, момичета — каза Бони, облечена така, сякаш всеки момент щеше да започне да води тренировка по йога. Жълтата ѝ тениска се изхлузваше от едното рамо, докато лениво повдигаше единия си глезен и го изпъваше назад.

— О, между другото, Джес? — каза Одри или Андреа. Джейн никога не успяваше да запомни името ѝ. Тя пристъпи до Джейн и заговори с нисък, поверителен тон, сякаш възнамеряваше да ѝ разкрие дълбока и мрачна тайна. Редовно го правеше. Онзи ден отново се приближи, сниши глас и попита: „Днес ли ще ходят в библиотеката?“.

— Джейн — поправи я Джейн. (Не че имаше основание да се обиди.)

— Съжалявам — каза Андреа или Одри. — Чуй сега. За или против?

— За или против какво? — попита Джейн.

— Дами! — извика Джонатан.

— Кексчета — поясни Одри или Андреа. — За или против?

— Тя е „за“ — намеси се Маделин. — Развалих смешката.

— Маделин, нека отговори сама — каза Одри или Андреа.

Изглежда като човек, който държи на здравословния начин на живот.

Маделин завъртя очи.

— Ами… обичам кексчета, това „за“ ли е? — отвърна Джейн.