![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
— Бил! Чуй ме! Каза, че имало някакъв уебсайт… — Гласът ѝ затихна.
Джейн влезе в стаята на Зиги, вдигна завивките от леглото му и ги изтръска. Зиги седеше на пода и си играеше с конструктор „Лего“.
— Той ще ти изпрати имейл с подробностите.
— Чудесно — разсеяно отвърна Джейн. — Трябва да затварям, мамо. Ще ти звънна утре.
И затвори. Сърцето ѝ хлопаше. Тя притисна длан към челото си. Не. Категорично не. Не може да е била толкова глупава.
Зиги я погледна с любопитство.
— Мисля, че имаме проблем — каза Джейн.
Маделин вдигна слушалката, но отсреща мълчаха.
— Ало? — повтори тя. — Кой се обажда?
Някой хлипаше и говореше нещо неразбираемо.
— Джейн? — Маделин внезапно разпозна гласа. — Какво става? Какво се е случило?
— Нищо — отвърна Джейн, подсмърчайки. — Никой не е умрял. Всъщност е смешно. Ужасно смешно е, че плача за това.
— Какво се е случило?
— Ами… просто… Ох, сега пък какво ли ще си помислят за мен другите майки? — Гласът ѝ трепереше.
— На кого му пука какво си мислят! — отвърна Маделин.
— На мен!
— Джейн, просто ми кажи. Какво има? Какво се е случило?
— Загубихме го — изхълца Джейн.
— Кого? Зиги? — Маделин изпадна в паника. Страхуваше се до смърт да не загуби собствените си деца и светкавично потвърди настоящото им местонахождение: Клоуи — в леглото; Фред четеше с Ед; Абигейл беше с баща си (отново).
— Седеше си на седалката. Помня, че всъщност си помислих колко ужасно би било, ако го забравим там. Точно това си помислих, но после на Джош му потече кръв от носа и настана суматоха. Оставих съобщение на номера за изгубени вещи, но той нямаше етикет или нещо такова…
— Джейн. Нищо не разбирам…
— Хари Хипопотама! Изгубихме Хари Хипопотама!
Tea: Ето това е проблемът на децата от Поколение Y. Лекомислени са. Хари Хипопотама е бил в училището повече от десет години. Тази евтина синтетична играчка, с която тя го замени, мирише отвратително. Произведено в Китай. Дори физиономията му не беше приветлива.
Харпър: Вижте, проблемът не е толкова в това, че тя изгуби Хари Хипопотама, а че сложи в албумчето снимки на онази подбрана групичка, която ходи на „Дисни върху лед“. Така всички деца ги видяха и горките дребосъчета си мислеха: А аз защо не бях поканен? Както казах и на Рената, тази постъпка бе необмислена.
Саманта: Да, а знаете ли кое е наистина шокиращо? Това бяха последните снимки, правени някога на Хари Хипопотама. Хари Националното богатство. Хари… Съжалявам, не е смешно. Изобщо не е смешно.
Габриел: Боже мой, каква суетня настъпи, когато горкичката Джейн загуби играчката на класа, и всички се преструват, че не е голяма драма, а то си е голяма драма, и аз си мисля: „Ама вие нямате ли си друга работа?“. Ей, не изглеждам ли по-слаба от предишния път? Свалих три килограма.
24.
ДВА МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА
— ДАВАЙТЕ, ЗЕЛЕЕЕЕНИИИИ! — извика Маделин, докато впръскваше зелен спрей в косата на Клоуи за спортния празник.
Клоуи и Фред бяха „Делфини“, а цветът на отбора им беше зелен — за щастие, защото Маделин изглеждаше добре в зелено. В началното училище на Абигейл цветът на нейния отбор бе неугледно жълто.
— Това нещо е много вредно за озоновия слой — каза Абигейл.
— Така ли? — Ръката на Маделин застина във въздуха, стиснала флакона. — Това не го ли оправихме?
— Мамо, не можеш да оправиш дупка в озоновия слой!
Абигейл презрително завъртя очи и продължи да яде домашно приготвеното си, без консерванти, с ленено семе-и-всичките-му-останали-глупости мюсли. В последно време, когато се прибираше от дома на баща си, слизаше от колата му, натоварена с храна, сякаш се готвеше за пътешествие в дивата пустош.
— Нямах предвид озоновия слой, а онова нещо с аерозолните флакони. Онова… ммм.., как-му-беше-името. — Маделин вдигна флакона пред лицето си и присви очи, опитвайки се да разчете страничния надпис, но шрифтът беше твърде дребен. Някога Маделин имаше приятел, който я смяташе за сладка и глупава, и точно такава си беше — сладка и глупава, през цялото време, докато излизаше с него. Да живееш с дъщеря тийнейджър бе абсолютно същото.
— Хлорфлуоркарбонови съединения — намеси се Ед. — Хлорфлуоркарбоновите емисии вече са елиминирани от аерозолните флакони.