Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— За бога, мистър Кроли — каза дамата, — пощади ме от подробностите.
— И ти каниш този мошеник в къщата си! — продължи разгневеният пастор. — Ти, майка на малки деца, съпруга на един свещеник от англиканската черква! За бога!
— Бют Кроли, ти си глупак — каза презрително пасторската съпруга.
— Е, госпожо, глупак, или не — и аз не казвам, Марта, че съм толкова умен, колкото тебе — никога не съм го казвал, обаче заявявам най-категорично, че няма да се явя пред Родън Кроли. Ще отида при Хъдлстън — да, ще отида да видя черната му хрътка и ще се обзаложа за петдесет лири, че моят Ланселот ще я надбяга. Бога ми, ще го сторя. Ще надбяга кое и да е куче в Англия. Но отказвам да се срещна с този звяр Родън Кроли.
— Мистър Кроли, ти си пиян както винаги — отвърна жена му. И на следното утро, когато пасторът се събуди и поиска да му донесат малко слаба бира, тя му напомни за обещанието да посети сър Хъдлстън Фъдлстън в събота, и тъй като знаеше, че вечерта ще е важна, решиха той да се върне с коня за богослужението в неделя сутринта. По този начин става ясно, че населението на графството Кроли е еднакво щастливо както със своя дворянин, така и с пастора си.
Не дълго след пристигането на мис Кроли в имението, привлекателните качества на Ребека спечелиха сърцето на добродушната лондончанка, както бяха сторили и с провинциалните наивници, които описахме. Един ден, като отиваше на обичайната си разходка с екипаж, тя счете за редно да заповяда «онази малка възпитателка» да я придружи до Мъдбъри. Преди да се завърнат, Ребека бе успяла да я спечели, тъй като можа да я накара да се разсмее четири пъти и я бе забавлявала през цялото пътуване.
— Какво? Да не се позволява на мис Шарп да вечеря на общата маса? — каза тя на сър Пит, който бе устроил прием и бе поканил съседните баронети. — Мило същество, нима предполагаш, че мога да разговарям за възпитанието на децата с лейди Фъдлстън или пък да разисквам съдебни въпроси с онзи гъсок, стария сър Джайлс Уошпот? Настоявам и мис Шарп да бъде на масата. Нека лейди Кроли остане горе, ако няма място. Но малката мис Шарп! Ха, та тя е единственият човек в това графство, с когото си струва да се разговаря!
Разбира се, след такава заповед, която не търпи възражение, възпитателката мис Шарп получи нареждане да вечеря с изисканата компания в долния етаж. И когато сър Хъдлстън въведе мис Кроли в обедната зала с голяма церемониалност и се готвеше да заеме мястото си до нея, старата дама извика с дрезгав глас:
— Беки Шарп! Мис Шарп! Елате да седнете до мен, да ме забавлявате, а сър Хъдлстън нека седне до лейди Уошпот.
Когато гостите станаха и екипажите се разотидоха, ненаситната мис Кроли каза: «Елате в будоара ми, Беки, и нека поклюкарствуваме по адрес на компанията» — което тези две приятелки извършиха с истинско съвършенство. Старият сър Хъдлстън пъхтял много през време на вечерята; сър Джайлс Уошпот сърбал супата си особено шумно, а милейди подмигвала с лявото си око; и всичко това Беки имитираше превъзходно; а също и разговорите; за политиката, за войната, за съдебните сесии — за всички тези скучни и досадни теми, върху които разговарят провинциалните благородници. А що се отнася до тоалетите на госпожици Уошпот и забележителната жълта шапка на лейди Фъдлстън, мис Шарп ги раздроби на парченца за безкрайно удоволствие на слушателката си.
— Мила моя, вие сте една превъзходна trouvaille — казваше й мис Кроли. — Бих желала да можехте да дойдете с мен в Лондон, само че от вас не мога да направя такъв прицел на подигравките си, както върша това с клетата Бригс — не, не, хитро същество такова; вие сте прекалено умна за такова нещо — нали, Фъркин?
Мисис Фъркин, която вчесваше съвсем малките остатъци от коса по главата на мис Кроли, вдигна лице нагоре и каза с най-убийствения сарказъм:
— Наистина смятам, че госпожицата е много умна.
Работата е там, че мисис Фъркин притежаваше тази естествена завистливост, която е един от най-главните принципи на всяка честна жена.
След като отблъсна сър Хъдлстън Фъдлстън, мис Кроли заповяда на Родън да я отвежда в залата за ядене всеки ден, а Беки да я следва с възглавницата — или пък Беки да я хваща под ръка, а Родън да носи възглавницата. «Трябва да сядаме заедно — казваше тя. — Ние тримата сме единствените християни в графството, любов моя» — в който случай трябва да се признае, че религиозното ниво в графството беше особено ниско.