Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Също така ми донеси такава дреха, каквато си облякъл.
Гарион продължи да чака до вратата.
Съпругата му сви замислено устни.
— Засега се сещам само за това, Гарион, ала Силк може да попита Лизел и лейди Поулгара дали нямат нужда от нещо.
Той въздъхна дълбоко.
— Учтивостта изисква да го направиш, Гарион.
— Да, скъпа. Може би ще е по-добре да направя списък.
Когато Гарион излезе от стаята на жена си, лицето на Силк изглеждаше напълно безизразно.
— Какво? — попита го Гарион.
— Нищо не съм казал.
— Добре.
Двамата тръгнаха към вратата.
— Гарион — извика след него Се’Недра.
— Да, скъпа?
— Виж дали ще успееш да ми намериш и сладкиши с плънка от стафиди.
Гарион излезе в коридора зад Силк и затвори твърдо вратата след себе си.
— Много добре се справяш с подобни усложнени положения — отбеляза Силк.
— Практика.
Велвет добави няколко поръчки към лавинообразно растящия списък на Гарион, Поулгара го увеличи с още няколко. Докато крачеха по дългия коридор, Силк погледна списъка и измърмори:
— Дали да не помолим Брадор да ни даде едно муле да прекараме товара?
— Престани да се правиш на шут.
— Наистина ли го правя?
— Защо разговаряхме с пръсти, когато бяхме в покоите ми?
— Шпиони.
— В моята спалня? — Гарион беше шокиран, припомняйки си агресивното безразличие към начина на обличане — или събличане, — което Се’Недра проявяваше, когато бяха сами.
— В личните покои се крият най-интересните тайни. Нито един шпионин не подминава възможността да надникне в нечия спалня.
— Това е отвратително! — възкликна Гарион с пламнали бузи.
— Разбира се, че е отвратително. Въпреки това е широко разпространена практика.
Двамата прекосиха сводестата ротонда, стигнаха главната порта на палата и излязоха навън.
— Знаеш ли — подхвана Силк. — Мал Зет ми харесва. Винаги мирише толкова хубаво. Офисите на нашата кантора са разположени над една фурна и понякога сутрин миризмата отдолу ме кара буквално да изгубя съзнание.
На портата на императорския комплекс ги спряха само за секунда: кратък жест на единия от двамата незабележими мъже, които ги следваха по петите, убеди пазачите, че Силк и Гарион трябва да бъдат пуснати да излязат в града.
— Понякога и шпионите са полезни — отбеляза Силк.
Улиците на Мал Зет гъмжаха от хора, пристигнали от всички части на империята. Имаше и много пришълци от Запада. Гарион бе немалко изненадан, когато видя толнедрански мантии сред разноцветните одежди на местните жители. Тук-там срещаха сендари, драснианци и много надраки. Ала нямаше никакви мурги.
— Оживено място — отбеляза Силк.
— О, да. В сравнение с Мал Зет, Тол Хонет прилича на провинциален панаир, а Камаар на селски пазар.
— Значи този град е най-големият търговски център в света?
— Не. Най-големият търговски център в света е град Мелцен — разбира се, в Мелцен търгуват пари, а не стоки. В Мелцен не можеш да си купиш дори бакърено котле. Там можеш да купиш само пари.
— Силк, та как е възможно да спечелиш, щом купуваш пари с други пари?
— Малко е сложно за обяснение. — Силк присви очи. — Идва ми нещо наум — рече тихо той. — Ако успееш да сложиш ръка върху кралската съкровищница на Рива, ще ти покажа как можем да удвоим парите за половин година на улица „Баса“ в Мелцен — освен това и аз, и ти ще приберем тлъста комисиона, заради която ще си струва да се поизпотим.
— Искаш от мен да спекулирам с кралската съкровищница? Това означава да предизвикам метеж, ако някой узнае.
— Тъкмо в това се състои тайната на успеха, Гарион. Не бива да позволиш на никой да разбере.
— Мяркала ли се е поне една честна мисъл в главата ти, откакто си се родил?
Дребният мъж се замисли.
— Не. Доколкото си спомням, не, — отвърна откровено той. — Ала умът ми е много добре подготвен за светкавични действия.
Офисите на търговската империя на Силк и Ярблек тук, в Мал Зет, бяха, както бе споменал дребничкият драснианец, твърде скромни. Бяха разположени над оживена фурна, от която пазаруваха много клиенти. До втория етаж се стигаше по външно стълбище, издигнато над тясна странична уличка. Когато Силк започна да се изкачва по стъпалата, той сякаш се освободи от някакво особено напрежение, което кралят на Рива въобще не бе доловил.
— Ненавиждам, когато ми пречат да говоря свободно — рече дребният мъж. — В Мал Зет има толкова много шпиони, че Брадор вече е получил доклади от трима души какво си казал, още преди да затвориш устата си.
— Около кантората ти също сто на сто има шпиони.
— Разбира се, ала те не могат да чуят нито дума. Ярблек и аз поставихме дебел слой от корк навсякъде по пода, тавана и стените.