Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Той не искаше и да чува възражения.
— Бях сигурен в това. Чичо има точно набито око за красотата. Ти по-добре дръж Ейнджъл изкъсо. Да знаеш, чичо много се харесва на жените — страхотно си падат по него!
Устните на Хоук се разтеглиха в усмивка.
— Как няма да лудеят по него, та той е истински красавец, дяволът му с дявол! Не е трудно да забележи човек, от кого си наследил хубавото си лице.
Ейнджъл избухна в смях.
— Хоук, трябва да се засрамиш! Чичо е грозен като някоя мърлява мида и ти добре го знаеш. А Гарвана категорично не е.
— Много е дребничък за моя вкус, предпочитам по-едрите мъжаги — подхвърли Хоук, като се подхилваше под мустак.
Гарвана се пресегна и прегърна Хоук през раменете — онази крепка, означаваща много прегръдка, която мъжете пазят за своите братя или за друг мъж, чиято дружба ценят високо.
— Липсваше ми, Хоук! Много съм щастлив, че успя да се измъкнеш за няколко дена.
— Ето, че успях. Но пък и ти не наминаваш към Ванкувър…
— Бях малко… изнервен.
— Да — каза меко Хоук — Разбирам те напълно. Веднъж и аз бях доста изнервен. — Извърна очи към Ейнджъл. — Но вече не съм.
Ейнджъл погледна към Хоук и се усмихна.
И ако Жана все още имаше някакви съмнения по отношение на мястото на Гарвана в живота на Ейнджъл, то този поглед отговори на всичките й въпроси. Усмивката на Ейнджъл мълчаливо й казваше, че Хоук е единственият мъж за нея. Същото беше и с Хоук. Нежното докосване на пръстите му до бузата на Ейнджъл показваше, че за него тя беше светлината, която озаряваше и най-страшния мрак.
Жана отмести поглед към Гарвана и видя меката усмивка, с която наблюдаваше почти осезаемата любов на приятелите си. Изведнъж някаква тъга прониза душата й, някакво странно, почти смазващо състрадание към Гарвана. Ейнджъл и Хоук бяха двете половини на едно много красиво и много силно цяло. Гарвана не само го приемаше, но той се радваше, наслаждаваше се с видимо задоволство на външната проявата на взаимната им любов, обичаше ги и двамата еднакво силно.
А аз не съм толкова великодушна, просветна изведнъж в съзнанието на Жана и я натъжи. Не, разбира се, че не завиждам на чувствата, които Хоук и Ейнджъл изпитват един към друг. Но аз също искам да съм обичана така! Толкова много искам, че имам чувството, че са ме обърнали наопаки и всеки мой оголен нерв е изложен на соления въздух. Безумно мечтая за такава любов, затова ми е трудно да погледна Гарвана и да не ревна от мъка за себе си, за нас.
За него.
Защото аз я искам и заради него. Дори и с мен да не стане, искам той също да получи такава любов. Искам я за него дори повече, отколкото за себе си. А с нищо не мога да му помогна, както не мога да помогна и на себе си…
— Жана, какво има? — прошепна Гарвана.
Жана бавно отвори очи и чак тогава си даде сметка, че се облегнала на силните му, горещи гърди, а ръката му дискретно я подкрепяше.
— Нищо ново — каза тя, вдигна глава и му се усмихна почти през сълзи. За съжаление, това бе най-доброто, с което разполагаше в момента. Но явно — недостатъчно.
Гарвана присви очи и я погледна втренчено.
— Май нещо ме прихващат — рече виновно Жана. — Шок от сблъсъка с цивилизацията и така нататък. Сигурно съм се пристрастила към рая.
Погледът на Гарвана пламна. Прегръдката му стана по-крепка.
— Не е нужно всичко да свърши сега — прошепна той. Пое дъх и се заслуша в думите си. Правеше точно това, което се беше заклел да не прави — оказваше натиск върху нея, използваше благодарността й за собствения си егоизъм. — Имаш още няколко дни на разположение, нали? Искаш ли?
— Искам — прошепна Жана. Отстъпи пред порива на сърцето си и прегърна Гарвана. — Ужасно много искам.
Гарвана прихвана леко Жана с двете си ръце и почти без никакво усилие я вдигна във въздуха. Харесваше му да я усеща така, поддържана само от ръцете му. Когато най-после я остави на земята, видя, че Ейнджъл го наблюдава с весела одобрителна усмивка.
— Значи, решено! — каза Гарвана. — Ще се срещнем за вечеря в пет при Жана. Аз ще донеса продукти, Ейнджъл ще сготви, а Хоук след това ще изчисти.
— А аз какво ще правя? За мен не остана никаква работа — отбеляза Жана.
— Ти — каза Гарвана и натисна леко носа й с големия си пръст — си осъдена на една дълга, гореща вана, а след това ще седнеш в скута ми и ще ми разказваш тихичко за живота и страстите на пурпурните морски таралежи.
— Не мисля, че си достатъчно голяма, за да слушаш такива работи — каза Хоук и покри ушите на Ейнджъл с ръце.
— Много ти се иска — отвърна му тя и покри ушите на Хоук със своите малки ръце. Нежно ги дръпна и приближи лицето му до своето. Прошепна му нещо, от което веждите му се вдигнаха и се разнесе звучният му смях.