Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Ти черпиш — добави той с многообещаваща усмивка.
Жана тъкмо изтърпяваше с нескрито удоволствие първата част от „присъдата си“, когато на входната врата се почука.
— Ти ли си, Гарване? — попита, като се пресягаше за хавлията.
— Самият аз, от плът и кръв — отвърна той, влезе в стаята и затвори вратата след себе си. — А ти? Облечена ли си?
— Само по плът. Дотук успях. Какво става, ти ли подранил или аз се забравих във ваната? — попита тя и надзърна през открехнатата врата на банята. Гарвана се усмихна и отвори широко вратата.
— Бих казал, че идвам точно навреме.
Дъхът на Жана спря, когато видя погледа на Гарвана, който той бавно и чувствено плъзгаше по нея.
— Господи! — възкликна почти благоговейно той. — Прекалено красива си, за да си истинска.
Видимите тръпки, които минаваха по кожата на Жана бяха в резултат на нещо доста по-различно от студения въздух, нахлуващ в банята.
— Гарване… — каза с треперлив глас, но не можа да продължи.
— Кажи го пак — прошепна той.
— Какво да кажа?
— Името ми.
Гласът на Гарвана беше толкова глух, че Жана почти не разбираше думите му. Той се наведе над нея, вкусвайки горящата й кожа с бавни, чувствени движения на езика си.
— Гарване — каза Жана. Опита се отново да го повтори, но устните му дразнеха гърдите й, втвърдяваха зърната им. Контрастът между косата му върху кожата й беше все едно да поставиш перла върху черна коприна.
— Гарване — каза Жана с треперещ глас и впи пръсти в косата му.
Той коленичи пред нея и започна да я гали. Жана усещаше парещото докосване на силните му ръце. Милваше я така, сякаш искаше да запечата и най-дребната подробност, всяка частица от тялото й. Езикът му очерта гореща, чувствена линия от коляното до покритото с тъмни косъмчета кътче между бедрата й. Тя тихичко стенеше от удоволствие. Чувстваше как топлината я обгръща като блестяща диамантена мъгла.
— Гарване — разнесе се дрезгавият от възбуда глас на Жана. Чувстваше, че се разтапя в бавната опияняваща милувка на езика му. — Гарване!
— Да — прошепна той и очите му заискряха победоносно. Душата му пееше от щастие. — Точно така! Повтаряй, викай името ми, докато те любя. Когато го изричаш така, искам да получа… всичко. От теб. Тук. Сега. Завинаги.
Жана се притисна към него. Повтаряше името му като пламенна отчаяна молитва за любов. Когато тя повече не можеше да устои на възбудата, той я грабва и я понесе в ръцете си в малката спалня. Много нежно я положи върху тъмния чаршаф и застана до нея, а черните му очи се взираха в горящото й тяло сякаш за първи път виждаше жена.
— Гарване? — подкани го тя с треперещ глас. Без да откъсна погледа си от нея, той започна да се съблича.
— Ще те любя — каза глухо. — Ще те любя, докато не се превърна в единственото нещо на света за тебе, докато името ми не остане единствената дума в съзнанието ти и ти не започнеш да го крещиш с всяка глътка въздух, която ще поемат дробовете ти. Ще гледам как очите ти променят зеления си цвят и се забулват в сребристата мъгла, докато аз се потъвам в тебе и се превърнем в едно неразделимо цяло. След това ще изтрия сълзите от лицето ти и ще започна всичко отново.
Страстната, почти дива увереност, която прозвуча в гласа на Гарвана, струеше от цялата му плът, когато той коленичи над нея, докосвайки я, за да я люби. Жана искаше да каже нещо, но не намери сили. Сякаш още първите му милувки някой я бе отделил от тялото й. Понечи отново да каже нещо, но от устните й се изтръгна само един първичен звук на удоволствие, което го накара да се усмихне.
И след това единственият звук в стаята беше гласът на Жана, която го викаше, крещеше името му.
Беше като тъжна любовна песен за един гарван, който не отвръща на любовта.
Девета глава
В утрото на последния августовски ден Жана бавно се събуди и потърка буза в могъщата, еластична планина от мускули, каквото представляваха гърдите на Гарвана. Той издаде някакъв звук на задоволство в просъница, прегърна я още по-близо до себе си и много бързо заспа отново. Щастлива, тя се сгуши в топлата му кожа, но не можа пак да заспи. Въобще не й се искаше да заспива през цялата нощ, след като се бяха върнали от екскурзия до реката Якуун. Не искаше да пропилява в спане нито един миг от тези последни часове, които й оставаха с него.
Беше вече взела категоричното решение. Днес щеше да му каже, че го обича. Надяваше се, че именно днес той щеше да приеме любовта й, нямаше да я отблъсне нежно и тактично, както до сега. Днес или той трябваше да откликне на любовта й, или тя щеше да бъде принудена да си замине. Съзнаваше прекрасно, че ако се задържеше още малко при Гарвана, па макар и един-единствен ден, след това изобщо не би била в състояние да си тръгне. Дори не беше много сигурна, че и сега можеше да го направи. Поне обаче щеше да опита. Твърде много обичаше този мъж, за да го обременява с присъствието си, да му натрапва чувство, което той не искаше.