Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Седни сега тук — каза тя, като свърших, — и издигни нивото на енергията си отново.
Тя седна до мен и аз започнах бавно да дишам, като съсредоточих цялото си внимание върху красотата, която ме заобикаляше, и си представих визуално как енергията се надига вътре в мен. Както и преди, цветовете и формите започнаха да се открояват много лесно.
Погледнах към Ани и видях израз на дълбока мъдрост на лицето й.
— Сега си по-добре — каза тя. — Все още не беше изцяло преминал в това измерение вчера, когато посетихме Пема. Спомняш ли си какво се случи?
— Да — отвърнах аз. — В по-голямата част помня.
— А помниш ли какво стана, когато тя бе помислила, че е заченала?
— Да.
— В един миг, изглежда, че детето беше тук, а след това изчезна.
— Какво смяташ, че се е случило? — попитах.
— Никой не знае точно. Тези изчезвания стават отдавна, фактически започна с мен преди четиринайсет години. По онова време аз бях сигурна, че съм бременна с близнаци, едно момче и едно момиче, но само за миг едното от тях вече го нямаше. Родих Таши, но винаги съм чувствала, че сестра му е жива някъде.
Оттогава на много двойки се случва подобно нещо. Чувстват сигурност, че са заченали и после изведнъж осъзнават, че утробата на жената е празна. Всички те в следващи периоди имат деца, но никога не успяват да забравят какво се е случило. Този феномен непрекъснато се наблюдава в цяла Шамбала през всичките тези четиринадесет години.
Тя замълча за момент, а после добави:
— Мисля че има нещо общо с този преход или трансформация, който предстои да се извърши. Може би дори с това, че ти си тук.
Загледах се настрани.
— Не зная.
— Нямаш ли някакво интуитивно усещане? Помислих си за момент и си спомних съня. Тъкмо се канех да й го разкажа, но тъй като не знаех какво означава, се отказах.
— Всъщност нямам интуитивно усещане — отвърнах аз. — Само множество въпроси.
Тя кимна и зачака.
— Как функционира икономиката тук? По какъв начин повечето хора прекарват времето си?
— Ние сме еволюирали до стенеп, в която вече не използваме пари — обясни Ани, — и не произвеждаме, нито градим неща по подобие на тези в културите извън Шамбала. Преди десетки хиляди години сме дошли от култури, които са създавали онова, което им е потребно по начина, по който го правите вие. Но както ти казах, постепенно сме разбрали, че истинското предназначение на технологиите е да се използват за развитие на нашите ментални и духовни способности.
Усетих мекотата на ръкава на канадката ми.
— Искаш да кажеш, че всичко, което имате, е създадено чрез енергийно поле, така ли?
— Точно така.
— И как се поддържа това поле?
— Когато бъдат създадени тези полета, траят дотогава, докогато енергията не се срине от някакъв вид негативизъм.
— Ами с какво се храните?
— Храната може да бъде създавана по същия начин, но ние сме установили, че най-добре е хората да отглеждат храна чрез естествените процеси. Хранителните растения реагират на нашата енергия и ни връщат обратно енергията, която излъчваме към тях. Разбира се, ние вече нямаме нужда да се храним твърде много, за да имаме сили. Повечето от живеещите в храмовете изобщо не се хранят.
— Ами откъде се снабдявате с мощност? По какъв начин се захранват вашите усилватели?
— Имаме свободен достъп до енергия. Много отдавна при нас е бил открит уред, който използва процеси, които вие бихте нарекли студен синтез. Той е създал практически свободен достъп до енергия на нашата култура, което ни дава възможност да не рушим околната среда и да автоматизираме масовото производство на стоки. Постепенно цялото ни време се съсредоточи върху духовния ни път и възприемане на процеса на синхронност, което ни позволява да откриваме нови истини за съществуването и да предаваме тази информация и на другите.
Докато тя говореше, аз си дадох сметка, че описва едно възможно бъдеще за човечеството, за което бях научил за първи път от Деветото и Десетото откровение.
— Развивайки се духовно тук в Шамбала — продължаваше тя, — ние започнахме да разбираме, че смисълът на човешкия живот на тази планета е да развие една култура, която е духовна, във всички нейни аспекти. Тогава си дадохме сметка, че в нас е вложена огромна сила, която може да ни помогне да направим онова, което е нужно да се направи. Научихме за молитвените проникновения и ги използваме за по-нататъшно развитие на нашите технологии, както вече ти обясних, а също така и за усилване на нашите творчески способности. На този етап живеем просто сред природата и единствените технологии, които са останали, са тези усилватели, които ни позволяват мисловно да създаваме всичко останало, което ни е нужно.