Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Разбра ли ме? — повтори Ейнджъл. Младото момиче кимна. И защо трябваше да я е грижа за кървавата баня, която се очертаваше? Първо трябваше да се омъжи, нещо, което всъщност стана съвсем бързо и безболезнено. Дори една малка и луда част от нея съжаляваше, че всичко не е наистина. Да, луда бе точната дума. Изтръпна и стомахът й се сви на топка, когато си помисли какво ще направи майка й, когато разбере за тази сватба под дулата на оръжията… Разбира се, за целта трябваше да е жива, а тя не бе сигурна, че ще оцелее след тази нощ.
Ар Джей се смееше, докато извеждаше свещеника навън. Морган не влезе във всекидневната, за да чуе брачните клетви, въпреки че Каси чу сърдития му глас в коридора, преди да излезе заедно с баща си. Ричард също не изглеждаше доволен. По-скоро изглеждаше смутен и притеснен. Умен мъж. Ала щеше да бъде по-умен, ако бе взел револвера на Ейнджъл със себе си, но той го бе измъкнал от колана си и го бе оставил на масичката в коридора. Каси се надяваше, че ще размисли преди да си тръгне.
Но Фрейзър, този чудат негодник, продължаваше да се взира ухилен в новобрачната двойка, сякаш бяха длъжни да споделят веселото му настроение и задоволство. За щастие Ейнджъл не му обръщаше никакво внимание. Той приближи до прозореца, за да види как останалите потеглят. Ала Каси не можеше да пренебрегне Фрейзър. Нахалникът продължаваше да се хили широко насреща й и това искрено я възмути.
Така че тя приближи до Фрейзър и с две ръце го избута от стаята към предната врата.
— Сега щастлив ли си? — изсъска гневно девойката. — Ако Ейнджъл не те убие заради всичко това, аз ще го направя.
— Какво толкова е станало, Каси? — имаше наглостта да попита Фрейзър. — Баща ми е доволен, а ти можеш да анулираш брака. Не виждам някой да е пострадал.
— Може и да пострада, глупако, тъй като Ейнджъл няма да приеме нещата по този начин! А сега се махай от къщата ми!
Каси с удоволствие затръшна вратата зад гърба на Фрейзър, но когато се обърна към масичката в коридора, видя, че в крайна сметка Ричард не се е оказал толкова умен. Беше оставил револвера на Ейнджъл. Тя го взе и се огледа за място, където можеше да го скрие, но не видя нищо подходящо. Накрая го пъхна под палтото си. Внезапно осъзна, че дори не си го бе свалила за сватбата.
В гърлото й се надигна смях, но Каси го преглътна с тиха въздишка.
— Каси?
Сърцето й подскочи в гърдите при звука на гласа му, идващ откъм дневната. Не бе готова за разговор. Утре ще обсъдят анулирането. Тази нощ револверът му не бе единственото нещо, което трябваше да бъде скрито.
Без да му отговори, девойката се втурна нагоре по стълбите и се заключи в стаята си.
ГЛАВА 21
Понеже тази вечер Каси не слезе за вечеря, Емануел й качи една табла в стаята. Мария бе надминала себе си, приготвяйки няколко от любимите ястия на Каси. Е, имаше време да сготви, защото в крайна сметка не й се наложи да чисти къщата от кръв. Икономката или бе чула, или се бе досетила какво става. Но Каси почти не се докосна до вкусните лакомства.
Вместо това кръстосваше стаята си, следвана от Марабел, като на няколко пъти едва не се спъна в нея. Както обикновено, пантерата усещаше, че Каси е разстроена и нямаше да се успокои, докато и господарката й не го направеше. Днес обаче младата жена беше кълбо от нерви, чудейки се дали Ейнджъл е излязъл от къщата и какво възнамерява да прави… и на кого. Бе невъзможно да си намери място, а още по-малко да си легне.
Когато на вратата се почука, Каси бе толкова потънала в нерадостните си мисли, че не попита кой е и отвори вратата, предполагайки, че Емануел се е качил за таблата. Но не беше той.
— Не бях сигурен, че ще ми отвориш — каза Ейнджъл. Нямаше да го направи, ако знаеше, че е той. И щеше веднага да затвори вратата, ако той не бе пристъпил напред. Сигурно ще го смачка, ако се опита. Но не го направи. Вместо това отстъпи назад. Изглежда в негово присъствие непрекъснато й се налагаше да отстъпва назад.
Навярно си искаше оръжието. Не, не би могъл да знае, че тя му го е взела. Може би искаше нейното. Трябваше по някакъв начин да го накара да се откаже от намеренията си да преследва когото и да било.
— Сигурно си била гладна.
Каси проследи погледа му, отправен към празната табла.
— Не аз, а Марабел изяде всичко — отвърна тя, без да се остави да бъде заблудена от любезния му и спокоен тон. — Виж, може ли да поговорим за всичко?
— Разбира се, но след като се отървеш от котката.
Марабел бе седнала на задните си лапи близо до господарката си. Последното нещо, което Каси искаше, бе да изведе Марабел от стаята, тъй като знаеше колко много Ейнджъл се страхуваше от любимката й. Но след като възнамеряваше да му предложи мир, по-добре бе да се съобрази с желанието му, затова неохотно поведе пантерата към вратата и я избута навън. Ейнджъл бе влязъл навътре в стаята, за да избегне по-близък допир с Марабел.