Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
В града наистина я очакваше писмо от баща й. В него той не посочваше точната дата на пристигането си, но твърдо обещаваше, че ще е преди Коледа.
Ейнджъл посрещна новините с обичайната си невъзмутимост и безразличие. Но Каси много добре можеше да се досети какви са чувствата му. Сигурно е доволен, че скоро всичко ще свърши.
Поне този път нямаха никакви неприятности в Коули. Ричард бе в града, в компанията на неколцина каубои от ранчото на баща си, но всичко, което направи, бе да ги изгледа продължително. Каси не остана по-дълго, отколкото й се налагаше, но въпреки това, когато вкара кабриолета в хамбара, навън вече бе започнало да притъмнява. Ейнджъл я последва и започна да разпряга коня още преди тя да слезе от двуколката.
— Това е работа на Емануел — каза му тя. Настроението й бе паднало доста под нулата.
Той продължи работата си и само измърмори:
— Не го виждам наоколо, а ти?
Киселият му тон я подразни. Тя бе тази, която бе в лошо настроение. На какво се сърдеше той?
— Като се има предвид колко е часът — сковано отвърна Каси, — предполагам, че вечеря. Но аз мога и сама да се погрижа за коня. Ти си имаш свой кон, за който да…
— Не ме дразни повече, Каси — прекъсна я той, без да спира работата си. — Върви в къщата…
— Да, това наистина е чудесна идея — намеси се нов глас. — Защо всички не я последваме?
Три револвера се вдигнаха едновременно. Каси се втренчи с широко отворени очи, докато Ричард Маккъли пристъпи от тъмнината в задната част на хамбара. Фрейзър и Морган бяха от двете му страни. Дулата на револверите им бяха насочени към Ейнджъл.
Капан? Ричард сигурно веднага е препуснал до дома си, за да каже на баща си, както бе направил Морган след първата си среща с Ейнджъл. Само че този път не бяха дошли само за да се срещнат с Каси.
— Не мърдай, Ейнджъл, ако не искаш името ти да придобие ново значение — каза Ричард, докато приближи изотзад към него и извади револвера от кобура му.
Ейнджъл не се противопостави. Каси предположи, че няма особен избор, въпреки че бе изненадана, че той не каза или не направи нещо, докато още имаше възможност. Ситуацията вероятно бе всекидневие за него, като се имаше предвид естеството на работата му. Така че сигурно владееше няколко трика, с които да обърне положението в своя полза. Разбира се, тя още не бе видяла четвъртото дуло, насочено право към нея.
Нито пък му обърна особено внимание, когато се извърна към мъжа, който пръв бе заговорил. Ар Джей стоеше до входа на хамбара и широко се усмихваше. Усмивката му би трябвало да й подскаже, че това, което се кани да каже, никак нямаше да й хареса.
Но все пак бе длъжна да попита.
— Какво сте намислили сега, мистър Маккъли?
— Дойдох тук, за да ви направя услуга, мис Стюарт, в знак на благодарност за всичко, което направихте за семейството ми. Не бих могъл да ви позволя да се завърнете у дома, без да ви покажа колко много ви ценя и уважавам.
Каси се огледа. Фрейзър се бе ухилил, докато слушаше кратката реч на баща си. Ричард не изглеждаше развеселен, а смръщеното лице на Морган показваше, че предпочиташе да се намира всякъде другаде, но не и тук. Клейтън пък имаше явно отсъстващ вид. А Ейнджъл бе неразгадаем, както винаги…
Една мисъл проблесна в главата на Каси — днес бе решила да не взима оръжието си в града и то заради какво? Заради глупавата си суетност и желанието си да изглежда добре в очите на някой, който дори не го забеляза. Но Ар Джей не би могъл да замисля нещо лошо. Не би стоял тук, така широко ухилен, ако възнамеряваше да й причини някакво зло. А дали бе така наистина?
— Струва ми се, че не ми дължите никаква услуга, мистър Маккъли — предпазливо започна Каси и добави: — Защо просто не си мислите за мен, сякаш вече съм си тръгнала? Заминаването ми е въпрос на дни.
— Знам. Именно затова съм тук, за да ти помогна, преди да е станало твърде късно.
Младото момиче се намръщи.
— Да ми помогнете?
— Ако искаш репутацията ти да не пострада, и то непоправимо, трябва да се ожените, преди този приятел да изчезне нанякъде.
Да се оженят? Това бе толкова невероятно, че в първия миг Каси не повярва на ушите си. След това избухна в смях.