Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Това не спря сълзите на Джени. Всъщност тя се разплака още по-силно.
— Не искам да живея с теб! Искам да живея с Клай, но той не ме иска!
Сърцето на Каси се сви от мъка. Поне не бе сгрешила за чувствата на Джени, а от думите на Морган излиза, че е била права и за тези на Клейтън. Разбира се, това бе малко утешение, след като родителите им ни най-малко не се интересуваха от чувствата на децата си. Все пак я караше да се чувства по-малко виновна, въпреки че това не решаваше нищо. Момичето може би наистина обичаше съпруга си, но положението бе безнадеждно, тъй като този съпруг бе твърде нерешителен и незрял, за да се опълчи срещу баща си.
Каси въздъхна тежко.
— Джени, как можа всичко така да се обърка? Когато тръгвахте за Остин, двамата с Клейтън бяхте толкова щастливи и развълнувани.
Джени най-после се отпусна сломено на един стол и си призна:
— Не знам как стана, но започнахме да говорим кой от нас се е влюбил пръв. Той каза, че дори не би ме забелязал, ако ти не си му била казала, че съм влюбена в него. Това ме вбеси, така че му казах истината — че никога не съм си помисляла за него по този начин, докато ти не ми каза, че той ме е обичал. Тогава той избухна и заяви, че са го измамили. Според мен Клай просто се страхуваше какво ще каже баща му, когато се приберем у дома.
Каси не се съмняваше, че причината е била точно тази.
Чудеше се дали да каже на Джени, че Клейтън може би вече съжалява, че я е изоставил. Това със сигурност нямаше да влоши нещата.
— Ако това ще те утеши поне малко, мисля, че в момента Клейтън е точно толкова нещастен, колкото и ти.
Джени мигновено скочи на крака и очите й се разшириха от надежда.
— Откъде знаеш?
— Преди две седмици имах доста неприятна среща с Морган. Той каза, че откакто се върнал от Остин, брат му не работел и не бил наред с главата. Каза също, че Клейтън говорел за някакви „права“ и че трябва да отиде и да те прибере, но Ар Джей му избил това намерение от главата.
Джени отново започна да кръстосва из стаята, но този път трепереше от гняв.
— Наистина мразя този негов баща!
Каси не искаше да спори с нея, но само изтъкна:
— Твоята майка не е по-добра, но ти не я мразиш.
— Кой е казал, че не я мразя?
— Стига, Джени, та нали точно омразата е виновна за всичко. Любовта трябваше да й сложи край.
Джени спря и се втренчи в нея.
— Ако това си мислиш, трябва да ти кажа, че напразно си се надявала. Но аз не те обвинявам, че се зае с ролята на сватовница. Всичко бе чудесно преди спречкването ни през сватбената нощ. Нито пък съжалявам, че нося неговото дете. Само дето не зная какво да правя. — Сълзите отново потекоха по страните й. — Не искам да бъда разведена майка!
— Ами тогава недей. Майка ти не може да разпише вместо теб документите за развода, Джени. Така че не ги подписвай.
— Тя ще ме накара.
— А може би няма. Не ти ли е хрумвало, че новината за бебето може да промени отношението им? Това ще бъде първото внуче както на майка ти, така и на Ар Джей.
Джени въздъхна.
— Ти все още нищо не си разбрала, Каси. Тяхната омраза е пуснала твърде дълбоки корени. Единственият начин да заровят брадвата на войната, е единият от тях двамата да я забие в гърдите на другия.
При тези думи дори и оптимизмът на Каси се изпари.
— Май не ти помогнах особено много, нали?
— Аз знам, че не можеш да направиш нищо за мен, Каси. А сега трябва да се прибирам, преди да са усетили, че ме няма и Бък да тръгне да ме търси. Имах нужда просто да си поговоря с някого. Благодаря ти, че ме изслуша.
Каси кимна. Разбираше я. В този момент собствените й неприятности й се струваха твърде незначителни. Тя поне не бе бременна, нито пък безнадеждно влюбена в мъж, който майка й никога нямаше да одобри. Ала не можеше да понесе спокойно мисълта, че след седмица или две ще си замине, а Джени ще остане сред цялата тази бъркотия, която тя й бе причинила.
Каси изпрати приятелката си до врата и й каза:
— Иска ми се да мога да събера майка ти и Ар Джей в тази стая и да се опитам да налея малко разум в главите им.
— Те никога няма да останат заедно в една стая.
— Тогава ще ги заключа.
Джени се засмя.
— Виж това е идея… но, те ще се избият един друг.
— Или ще бъдат принудени веднъж завинаги да си изяснят нещата.
— Това е прекрасна мисъл, Каси, но ми се струва, че трябва да стане чудо, за да се случи.
Каси вярваше в чудеса и нямаше нищо против да ги подпомогне, ала съществуваше сериозна пречка — Ейнджъл, който живееше под един и същ покрив с нея. Докато затваряше вратата след приятелката си, тя се питаше…
— Да не си посмяла дори и да помислиш за това.