Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Дълбокият глас я стресна и тя бързо се обърна. Видя Ейнджъл, който бе седнал на долното стъпало на стълбата. Шапката му бе нахлупена ниско над челото. Беше облякъл жълтата си мушама, а черната триъгълна кърпа бе вързана на врата му. Сигурно се канеше да излиза или пък бе влязъл през задната врата. Колко ли бе чул от разговора й с Джени?
Каси повдигна вежди и се престори на неразбираща.
— Да не смея да си помислям за какво?
Погледът, с който бе възнаградена, доказваше, че той не би повярвал на невинния й вид.
— Да се месиш в работите на другите. Ако отново те хвана да се опитваш да го правиш, ще направя това, което баща ти е трябвало да направи още преди години — да те напляскам здравата по задника. Не искам да те плаша, но ако продължаваш по този начин, наистина ще бъда принуден да го сторя. Кълна се, че не знаеш кога трябва да спреш.
— А какво те кара да смяташ, че изобщо замислям нещо?
— След няколко дни и двамата ще сме заминали оттук, а това ранчо ще остане. Така че можеш да започнеш да се бъркаш в живота на другите, когато се прибереш у дома си, където майка ти ще се погрижи да оправя кашите, които забъркваш. Обзалагам се, че вече е свикнала.
Каси пристъпи към него. Ръцете я сърбяха да му зашлеви една звучна плесница, ала когато приближи, се задоволи само да го изгледа свирепо.
— Ако си спомняш, не съм те канила тук. Всъщност дори те помолих да си тръгнеш. А след като напоследък никой от съседите ми не ме закача, не виждам никаква причина да продължаваш да стоиш тук. Те очевидно са решили да ми позволят да остана, докато баща ми се прибере.
— Така ли смяташ?
— Вече ти казах, че си свършил това, за което си дошъл и трябва да си помислиш за заминаване — най-добре още днес.
— А кой те пита?
Той изръмжа последния си въпрос и рязко се изправи, а Каси побърза да отстъпи назад. Беше очевидно, че този път го бе разсърдила не на шега. А и той още не бе свършил.
— Аз ще остана, Каси, не само докато баща ти се прибере, а докато не те видя да напускаш тази част на страната. За съжаление това не може да стане много скоро, но дотогава ще стоиш настрани от хорските работи! Ясно ли е?
Тя бе толкова изненадана, че в първия миг не можа да му отговори, а само кимна.
— Да, напълно. Би трябвало да знам, че не мога да очаквам от теб съчувствие към моето положение, нито пък съжаление към тези двама млади хора, които се обичат. Сигурно сърцето ти е направено от…
При тези думи Каси се обърна и с горда крачка се отдалечи по коридора. Той остана загледан след нея. Нейният ентусиазъм го развесели. Тази девойка проявяваше смелост, когато най-малко очакваше. Дяволите да го вземат, но това му харесваше!
— О, имам сърце, скъпа — меко рече той. — Ала за щастие е скрито под дебела обвивка, за да не можеш лесно да го разбиеш.
ГЛАВА 20
Каси отложи колкото можа пътуването до града с Ейнджъл, но истината бе, че баща й не обичаше изненадите и най-вероятно й бе изпратил съобщение кога точно ще пристигне. Ако бе телеграма, щяха да й я донесат в ранчото, но ако бе писмо, щеше да си остане в града, докато тя не благоволи да си го вземе. Това означаваше, че трябва да отиде до града, а Ейнджъл все още не желаеше да я пусне сама.
Коледа бе само след седмица и тя трябваше да направи някои покупки. Ала този път това я натъжи. Винаги бе очаквала празника с радост, но тази година щеше да бъде изключение, защото, ако нещо допълнително не задържи баща й, той ще се върне след няколко дни и тя нямаше да има възможност да удължи престоя си, докато траят коледните празници. Това щеше да бъде първата Коледа, която нямаше да прекара поне с единия си родител. Щеше да я прекара сама във вагона на влака, пътуващ на север.
Но не за това си мислеше Каси през този следобед, докато пътуваха към Коули. След като двамата с Ейнджъл си размениха онези неприятни думи преди три дни, след посещението на Джени, внезапно й хрумна, че той скоро ще излезе завинаги от живота й и то много скоро, и вероятно повече никога нямаше да го види. Може и да бяха родом от една и съща област в Уайоминг, но през всичките тези години, докато той бе идвал и заминавал от Шайен, пътищата им никога не се бяха пресичали. Нямаше причина да мисли, че ще бъде по-различно, когато отново се върне у дома.
А дори и да го срещнеше някой ден в Шайен, Ейнджъл сигурно щеше да мине на другата страна на улицата, за да избегне срещата с нея. А и защо не? Не можеше да се каже, че бяха станали приятели през времето, докато бяха заедно. Тъкмо обратното. Той нямаше търпение да си тръгне, а тя… през последните три дни постоянно я избиваше на плач.
Странно, но този път нямаше лоши предчувствия за съвместното си пътуване с Ейнджъл. Всъщност с решението си днес да отиде с кабриолета до града, тя го предизвикваше да приеме близостта й и му даваше възможност да си поговорят. Но той не прие предизвикателството. Ейнджъл яздеше коня си и то на известно разстояние, така че всяка възможност за разговори бе изключена. Освен това той дори не забеляза, че под палтото й, обточено с кожи, тя бе облякла елегантна рокля, ушита по последната мода в Чикаго и украсена с лилава и бяла дантела. Жалко за загубената в суетене сутрин около външния й вид.