Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Към края на разговора ни го попитах какво смята да прави сега. Отговори ми, че може би щял да посети и други места, спомена и за Тибет. Насърчих го да ми се обажда редовно, но това така и никога не стана. Все още се чудя какво се е случило с него. Надявам се да е успял да превъзмогне трудностите.
Кара
Преди няколко години отидох в Канада да изнасям лекции на един семинар. По време на престоя ми там една от служителките ме помоли да видя 16-годишната й дъщеря, която тук ще наричам Кара. Момичето беше болно от много месеци и майка й ме помоли да отделя време за един сеанс.
Уговорихме си час и ги приех в уреченото време. Беше последният сеанс за деня, така че не се налагаше да бързаме, а и никой нямаше да ни прекъсва. Когато излязох в чакалнята, погледът ми веднага се насочи към Кара. От нея се излъчваше тъга. Беше слаба, с големи тъмни кръгове под очите — и все пак хубава. Тъгата й беше вплетена в една от най-уникалните енергии, които някога бях виждала, и въпреки това усещах, че се огъва под тежестта на това чувство. Жизнеността й бе силно понижена, Майка й се държа чудесно, остави ни да разговаряме, без да ни прекъсва. Отначало Кара не беше особено открита, понеже не ме познаваше. Бързо установихме „безопасна зона“ от теми, по които да разговаряме, и тя започна лека-полека да се отпуска.
Каза ми, че има крила и че винаги ги е усещала. Беше много разстроена, че никой друг не ги вижда, за да е сигурна, че не си въобразява. Живееше в няколко реалности едновременно и от човешка страна нямаше никой, който да й протегне ръка за другарство или подкрепа. Така човешката й страна бе налегната от космическа депресия. Просто не се чувстваше добре в този свят. Никой не я разбираше.
— Имам криле — рече тя.
— Да — отвърнах, — виждам ги.
— За мен са толкова реални, че си татуирах криле на гърба, за да мога да ги виждам в огледалото. Моите криле са яркосини.
„Колко изобретателно“, помислих си.
Всъщност истинските й криле бяха в пепелно сиво-син цвят с леко, прозрачно, синкаво сияние по краищата. Изглеждаха страшно крехки, но знаех, че това впечатление е измамно.
— Страх ме е — започна колебливо тя.
Посрещнах думите й мълчаливо, но с внимание, като не свалях поглед от нея, за да й покажа, че ще приема непредубедено каквото и да ми каже. За да я успокоя, й разказах за някои от моите дарби и тя продължи да говори:
Страхувам се, защото виждам всичко — и което е още по-лошо, усещам всичко. Не зная как да намеря равновесие във всичко това. Където и да отида, виждам други като мен, които не знаят, че са такива. Виждам ангели, духовни наставници и духове на починали хора. Преследват ме тъмни същества, които ме наблюдават постоянно. Невинаги са едни и същи, но имам чувството, че им трябвам за нещо. Където и да отида, винаги са с мен. Виждам и други реалности, наложени върху тази. Трудно ми е да различа кое е „истинско“ и кое не е. Което е още по-лошо, не си спомням как да се пазя. Не ми е останала никаква енергия. Всяко движение ми коства неимоверни усилия, но не преставам да се опитвам. Само дето боледувам от месеци и имам чувството, че не мога повече.
Наистина говореше искрено.
„Поеми си дълбоко дъх — рекох си. — Тук имаме много работа“. Бавно и внимателно се върнах на някои неща, които беше казала. Разговаряхме за многоизмерни реалности, различни видове енергия и как всички същества, които вижда, имат своята задача в цялостната реалност.
Докато си приказвахме, започнах да сравнявам дарбите и преживяванията й с някои от моите, които са също толкова странни. Споменавах за някое от нейните преживявания и казвах: „Щом знаеш за това, значи трябва да си виждала и онова. Щом си станала свидетел на това, значи си преживяла и онова“. Тя се ококори сащисано. За пръв път срещаше някого, с когото можеше да говори за преживяванията си, и това бе вълнуващо за нея. Приказвахме си повече от три часа, като една през друга споделяхме за етерния си опит. Накрая влязохме в една от стаите за сеанси и поработихме заедно. Енергийното й поле притежаваше кадифена гладкост, но беше хаотично и със смущения заради безплодните й опити да обработи емоционално информацията от преживяванията си в други светове. Докато работехме, силата й нарастваше все повече. Припомних й как да се пази и й обясних, че много от съществата, които вижда, идват при нея просто от любопитство. Все пак не всеки ден може да се види ангел в третото измерение!
Накрая видях и почувствах как в енергийните й полета се настанява равновесие. Тъй като триизмерното съществуване бе травматизиращо за нея, енергийното й поле бе доста раздробено, а енергийните пътища — объркани, което караше енергията да се движи хаотично. Най-важното обаче си оставаше, че тя искаше да е добре. Най-много имаше нужда да знае, че не е сама, че преживяванията й са реални и фактът, че ги има, не я прави ненормална.