Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Децата на новото време се нуждаят от открити, искрени разговори, не само с думи, но и с постъпките и енергията си. Малчуганите взимат предвид всичко това, когато тълкуват посланията ни. Те знаят къде е истината, дори когато ние не знаем. Пасват ли си думите и постъпките ни, или казваме едно, а сетне вършим съвсем друго? Какво послание изпраща езикът на тялото ни към нашите деца? Обръщаме ли се към тях с подобаваща честност и внимание, или мимоходом им подхвърляме отговорите и задачите? Пълноценно ли общуваме, или просто казваме нещата, които трябва, защото нямаме време? Наистина ли се вслушваме в думите им, или просто се отнасяме снизходително с тях и продължаваме да вършим други неща? Забелязваме ли погледа в очите им и едва доловимите промени в думите и позата на тялото? Какво всъщност се опитват да ни кажат?
Трябва да се вслушваме в думите на Децата на новото време, тъй като техните послания са от жизнено значение за човечеството. Както казва Никълъс, когато се вслушват в тях, децата са в състояние истински да се отпуснат. Това отпускане е не само на тялото, то успокоява и духа им. Освен да се вслушваме в тях, е необходимо и да им казваме истината, каквато и да е тя, и да насърчаваме техните дарби, да ги питаме за мнението им и да способстваме всячески за по-доброто общуване. Трябва да им отдаваме цялото си внимание, когато разговаряме с тях, за да можем да ги разбираме.
Децата на новото време се нуждаят от внимателни грижи. Има голяма разлика между внимателното отношение и разглезването. Да се грижиш внимателно за едно дете означава да го прегръщаш, да го обичаш, да общуваш с него и да приемаш с открито сърце онова, което има да ти каже. Означава да му даваш повече от това просто да задоволяваш насъщните му нужди. Означава да го снабдиш с емоционалните, духовните, умствените и физическите умения, от които се нуждае, за да поддържа вътрешно равновесие. Това означава да изоставим старите модели, които вече не ни вършат работа. Това означава, че честността трябва да е от първостепенна важност. Означава и съзнателно да се настроим творчески в живота си, както и в този на нашите деца. И в никакъв случай не означава, че трябва да се отнасяме с тях като с малки възрастни — просто трябва да им обръщаме внимание и да се отнасяме с тях, както бихме искали другите да се отнасят с нас. Също така да се грижиш добре за дете означава не да му купуваш всяка нашумяла играчка или да запълваш живота му с вещи, а с цялото си сърце да бъдеш част от живота му.
Нашите деца се нуждаят от напътствия повече от когато и да било. Когато са даровити, те оставят околните с впечатлението, че могат да се справят с всичко. Макар да са достатъчно мъдри, за да разсъждават върху различните варианти и да вземат правилното решение в определени ситуации, те все пак са деца и не са толкова големи, че сами да взимат важни решения в живота си без напътствия. Можем да им помогнем, като им обясняваме, като им даваме информация, съвети и някаква организация на ежедневието. Някои от най-големите проблеми, които съм виждала при по-големи деца, идват от родители, които ги оставят сами да решават всичко, без тази свобода да е придружавана от каквито и да било напътствия. В повечето случаи тези деца започват да се чувстват несигурни, огъват се под тежестта на дадената им пълна свобода и им е нужно прекалено много време, за да вземат решенията си. Понякога просто предпочитат да не решават нищо. Засядат на някой етап от живота си и се парализират. Трябва да напътстваме децата си с чувство за отговорност, като същевременно им даваме някаква свобода, за да се научат да решават. Например когато на детето предстои да направи някакъв избор в живота си, можем да му помогнем, като заедно обсъдим възможните резултати от различните решения. Като обсъждаме с него всеки от сценариите, то ще се научи да разглежда житейските ситуации от различни ъгли. Това ще го накара да подхожда към бъдещите си дилеми, като разсъждава, а не с цел незабавно да задоволи най-непосредствените си желания. Нужно е също така да наблегнете на въздействието, което неговите решения ще окажат върху живота на други хора. Така детето ще се научи да взима информирани решения и — да се надяваме — да избира правилно.
Трябва да говорим истината и да постъпваме според нея, защото децата усещат, когато не сме искрени. Драматизмът и преиграването са крайно нежелателни, тъй като нищо не остава скрито за малчугана. Когато с тях се общува спокойно и им се даде възможност, повечето от тези деца с охота ще разгледат дадена ситуация от всички страни. Много родители и настойници, които прилагат този принцип в общуването, обикновено откриват, че в крайна сметка научават по нещо от децата!