Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)

Драматизмът в тези неща действа разрушително, защото поддържа доста хаос в дома. Аз го наричам „драма и травма“, защото двете вървят ръка за ръка. Когато семейството подхожда драматично към тези неща, никой никого не слуша, но всички реагират; нещата остават неразбрани и неразрешени и се влошават. Безпорядъкът взема превес. Защо вместо това не погледнем на положението с нашите деца като зрели хора? Защо не изоставим старите семейни модели и не разрешим проблемите, които може да са се появили? Защо не дадем на даровитото си поколение един по-разумен набор от инструменти, които ще им помогнат да се справят с живота като възрастни и да изпълнят мисията си?

Ако искаме да дадем на децата си всички възможности да направят онова, за което са дошли, ние като родители, настойници, учители и приятели трябва първо да се заемем с изцелението на телата, умовете и душите си, а за това са нужни честност и почтеност. Ако не можем да бъдем честни със себе си, как ще го постигнем с друг човек, особено с децата си? Самоизцелението изисква и да се вгледаме дълбоко в себе си, за да открием защо постоянно попадаме в едни и същи ситуации и защо не ги променяме, след като ни носят само отрицателни чувства. Какво се опитваме да научим? Защо позволяваме на страха да ни управлява? Например отново и отново се озоваваме в ситуация, в която даваме и даваме, а някой се възползва безогледно от щедростта ни, без да го е грижа за желанията или чувствата ни. Когато даваме, без да искаме нищо в замяна, това означава, че се страхуваме да не ни отблъснат или че няма да бъдем харесвани и обичани. Даването ни прави ценни за момента, но така всъщност прикриваме страха си, че не сме достойни за даден човек или хора.