Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Майкъл
Преди седем-осем години ми се обади приятелка, която ме помоли да поговоря с един неин познат младок. Младежът беше на двадесет и няколко години. Приятелката ми смяташе, че той е в опасност, но ми каза само, че ще разбера, когато поговоря с него. По онова време все още се мъчех да свикна със собственото си пробуждане и бях много развълнувана, когато чух историята на този младеж. Тук ще го наричам Майкъл.
Преди да успея да му се обадя, ми позвъни той. Отначало беше плах. Намираше се в другия край на страната и се чувстваше самотен. Веднага усетих тъгата му. Докато разговаряхме, той започна да ми се открива все повече и да ми разказва своята история. Искаше ми се да можех да протегна ръце по телефонната линия и да го прегърна.
Имам криле. Чувствам, че трябва да разнасям посланието за любов. От година насам скитам буквално по целия свят. Отидох в Европа и навсякъде ходих бос. Не мога да понасям обувки, имам чувството, че с тях краката ми са затворени като в кутии. Изпитвам нужда да усещам земята под краката си, защото ми помага да оставам в земната реалност. Обикновено почти не съм в нея. Имам голяма нужда от помощ. По време на пътешествията си имах някои чудни преживявания, особено когато посетих падре Пио. (Падре Пио е отдаден на работата си свещеник, известен с това, че лекува като по чудо. Има стигмата, т.е. раните от разпването на Христос, на тялото си.) Когато бях там, усещах светлината, любовта, неговите чудеса и се чувствах спокоен. Успях да се сдобия с една от неговите ръкавици. Енергията, която се съдържа в тази ръкавица, ми напомня, че един човек може да окаже въздействие върху много други. Не зная какво трябва да направя или къде трябва да отида сега. Знам само, че трябва да споделя с другите онова, което знам. Знам, че ще се докосна до тях — ще излекувам телата, сърцата и душите им, — но точно сега се чувствам объркан и самотен. Можеш ли да ми дадеш някаква информация, която да ми помогне?
Затворих очи и се взрях в енергийната му същност. Той наистина имаше крила! Бяха бели, с някакво златисто сияние по краищата. Цялото му поле бе почти съвършено. Трудно ми бе да го гледам, макар и етерно, защото сиянието му ме заслепяваше. Господи, още една промяна на реалността! Бях имала преди това известни преживявания с криле и ангели, но в никакъв случай не бях очаквала, че някой от тях ще ми се обади по телефона. Говорихме няколко часа. Думите му бяха пропити с дълбока тъга. До такава степен беше загубил основа под краката си, че му бе трудно дори да води логически издържан разговор. Духът му бе страшно чист. За Майкъл раните, които човечеството си нанасяше само, бяха толкова големи, а той се чувстваше страшно малък и безпомощен, за да предизвика положителни промени тук, на Земята.
С прозренията, до които бях стигнала като човек, му помогнах да разбере по-добре състраданието, любовта и избора. Говорих му за личната безопасност и за това, че неговата уязвимост е едновременно дар и трудност. Той бе толкова чист, толкова невинен, че не проумяваше защо има хора, които не разбират Бога, светлината и любовта. Поговорих му малко за земните неща, например как тялото му се нуждае от храна и сън. Беше му много трудно да се грижи за физическото си тяло, тъй като се беше съсредоточил главно в мисията си. Често забравяше да се храни и спеше съвсем малко. Беше изтощен и много отслабнал.
Цялото му същество бе пропито от любов и той искаше да я сподели с всички.
— Ти си любовта — казах му.
— Да — отвърна той. — Това е и моето послание.
— Майкъл — рекох, — трябва да си спомниш как да използваш крилете си. Това е от голямо значение за твоето пътуване. С тях можеш да правиш неща, с които да докоснеш дълбоката същност на хората. Можеш да им носиш утеха, да ги лекуваш.
Следващите му думи бяха:
— Страшно съм изморен, но трябва да продължавам.
— Да, така е, но ако не отделяш време за възстановяване, няма да успееш.
— Знам, просто нямам представа какво да правя с това тяло. Чувствам го чуждо във всяко отношение.
И така, дадох му няколко съвета как да намери равновесие в това положение и как да не губи почва под краката си, за да може да работи по-ефективно, без да се излага на опасност. Ето как един съвършен ангел бе затворен в несъвършено тяло, в един несъвършен свят и силата на чувствата му просто го смазваше.