Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
За съжаление, с течение на времето Британи отново се подхлъзна надолу. Направи опит за самоубийство и беше приета в болница. Стана проводник на крайно отрицателни същества. При това положение не можеше да й се помогне много, тъй като й бяха позволили да го прави прекалено дълго. По-късно ми се обадиха, че сестра й, която беше само с година-две по-малка, бе застрашена по същия начин, понеже залиташе към подобно поведение. Още едно даровито дете без спасителна мрежа, която да го подхване, ако се подхлъзне. Накрая Британи се измори от живота и всичко, което го съпътстваше. Разболя се сериозно и почина, бог да благослови душата й. Можеше да донесе толкова много на света, но като че ли не успя да намери своята ниша в него, тъй като се чувстваше неразбрана от никого. Това определено е случай, в който семейството, изправено пред едно силно дете, не притежаваше уменията да го възпитава по подходящ начин и да го подкрепя градивно в неговите дарби. Вместо това те се бяха свили в себе си. Дори цялата професионална помощ на света би ударила на камък, ако всички засегнати не се съгласят да участват.
Понякога нищо от онова, което обществото може да предложи, не отговаря на отчаяните нужди на дете като Британи. В крайна сметка някои от тези деца просто се отказват. Тъжен коментар за едно общество, което очевидно не може да приеме хора, които са толкова различни; вместо това ние лепваме на подобни деца етикет на увредени, докато те сами не започнат да се чувстват такива. По мое мнение главната причина за провала в този случай бе страхът от „ненормалното“. Какво щеше да стане, ако Британи бе подкрепяна от самото начало в своята даровитост? Ако се беше научила да се харесва? Ами ако…? Сега вече никога няма да разберем.
Хедър
Друго Преходно дете, с което се занимавах по молба на майка му, моя приятелка и колежка, бе Хедър. При нея обаче нещата се развиха по съвсем различен начин. Когато двете с майка си дойдоха при мен, видях, че момичето го прави с голяма неохота — според мен отчасти, защото ме познаваше от няколко години и й бе неудобно. Прегърнах ги и ги поведох към стая, където никой нямаше да ни пречи.
Шестнадесетгодишната Хедър се беше забъркала с наркотици и разпасано поведение, като проявяваше и склонност към насилие. Не виждаше абсолютно нищо нередно в това, че например е ранила някого с нож. Дори се смееше, като ми разправяше за това. Тъй като съзнаваше много други реалности, а бе възприела отрицателни модели на поведение, Хедър смяташе, че е обладана от някакъв демон. Каза ми, че имала много мисли, които като че ли идвали от другаде. Често се чувствала лоша и смятала, че злобата й е подклаждана от тъмни сили. Мнението й беше, че поради това не може да е отговорна за действията си. В основни линии се опитваше да ми каже, че каквото и да направи, е виновна не тя, а онези, които говорят постоянно в главата й. Въобще не искаше да приеме, че всичко е резултат от нейни погрешни решения.
Седях мълчаливо и я слушах, наблюдавайки промяната на момиченцето, което познавах, във въплъщение на абсолютната лошотия. Докато слушах тирадата й, осъзнах, че е убедена в тези неща просто защото няма отговор на въпросите си. Никой не можеше да й обясни нещата, които преживяваше. На всичкото отгоре бащата на Хедър ги беше напуснал няколко години преди това, което по нейно мнение потвърждаваше, че не е желана и обичана. Въоръжена с това убеждение, тя доказваше своята недостойност с дарбите си. В този случай свръхчувствителността (характерна за Преходните деца) увеличаваше непропорционално чувствата й и тя реагираше отрицателно.
Послушах я известно време и започнах да завързвам разговор. Постоянно сменях тактиката, За да я накарам да се почувства малко объркана. Тя се опитваше да изобрази една личност, която малко не се връзваше с действителността, така че отказвах да й повярвам. Когато продължи да говори, че е обладана, я прекъснах и започнах да отразявам обратно отрицателната енергия, която изпращаше към мен. „Дрън-дрън — рекох. — Ако наистина беше обладана, нямаше да можеш да ме прегърнеш, когато пристигна. Просто се мъчиш да намериш извинение за поведението си. Не ми ги пробутвай тия“. Тя се ококори за момент, но после се окопити и лошотията се върна. Беше доста впечатляващо да си мишената на тези изпълнени с омраза погледи. Хедър продължи да полага всички усилия, за да ме убеди, че някой друг я кара да върши лоши неща. Вече излъчвайки чиста любов, й казах, че знам коя е всъщност и че онази Хедър, която познавам, никога не би приела да е толкова безпомощна. Продължихме така още известно време, докато тя най-сетне се съгласи да поработя върху нея.