Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Умереността също се отразява добре на Преходните деца — не някаква ограничаваща система от изисквания, а приблизително организиран план за дейности и цели, в който те да взимат активно участие. Когато знае какво може да очаква, детето се чувства спокойно. Повечето Преходни деца, които имат затруднения, живеят в домове, където всеки е твърде зает, за да забелязва другите, или пък в разтурени семейства, където липсват общуване и здравословни житейски умения. Когато в семейството има някаква организация, детето чувства, че някой го е грижа за него. Това му дава начини, по които да измерва своята сигурност в една предсказуема среда, а също и удовлетворение, когато изпълняват поставените им задачи.
Преходните деца не са просто бунтарски настроени тийнейджъри, Дълбоко в себе си те са много изплашени — от онова, което виждат, чуват или знаят и което сякаш никой не разбира. Вслушвайте се в тях. Не ги съдете само защото ви се струва, че идеите и схващанията им са странни. Насърчавайте разговорите в дух на откровеност и честност. Тези деца могат да ни научат на много неща!
Единадесета глава
Ангели на Земята
През цялата история на човечеството сме чели или чували за ангели, които идват на Земята, за да ни помагат. За мен това изненадващо разпространено явление бе потвърдено, когато преди известно време като по чудо избегнах автомобилна катастрофа. Карах с много висока скорост и изведнъж съзрях голямо дърво на пътя пред мен. Беше някаква дълга талпа. Преди да разбера какво става, минах през него и двете гуми от шофьорската страна се спукаха. Оттам нататък всичко е останало в паметта ми на забавен кадър. Бях в съзнание за всяка милисекунда от развитието на събитията.
„Ангели! — замолих се. — Помогнете ми!“ Шофьорската страна на колата ми се беше надигнала от земята и се носех с бясна скорост на две колела. На всичкото отгоре се намирах в лявото платно и трябваше да се преместя в дясното, без да направя колата на парчета, да се блъсна в някой друг или да загубя контрол. В момента се движех в някакво крехко равновесие. По-бързо, отколкото можех да осъзная, започнах да получавам инструкции, изговаряни със спокоен глас. „Кротко — рече гласът. — Не се паникьосвай. Завърти леко волана на тази страна; но леко, иначе колата ще се обърне“. Все едно че не го виждах сама! „А сега използвай инерцията, за да направляваш колата. Мини лекичко в другото платно — сега! Точно така. А сега натисни съвсем лекичко спирачките, така че колата да спре, без да се завърти — браво, браво. А сега отбий и спри“.
Въпреки незавидното си положение следвах указанията спокойно и уверено. Когато спрях, излязох и видях на какво прилича колата, започнах да се треса цялата. Адреналинът ми се беше покачил до небето. Механично отидох до багажника да извадя резервната гума и крика, но секунда-две по-късно осъзнах, че тя е само една. Пък и в това състояние едва ли щях да се справя с крика.
„Господи, трябва ми ангел“, промълвих, облегната на колата, за да не падна. Когато свърших с молитвата, се огледах и видях един ван, който зави от средното платно и се отправи към мен. Когато спря, от него слезе един добродушен възрастен господин. Въпреки стреса, не можах да не забележа сиянието около него. Той не говореше много, но няколкото думи, които изрече, ми подействаха много успокояващо. Казахме си само колкото беше необходимо и нищо повече. Човекът ми помогна да оправя колата достатъчно, за да се прибера, и преди да си тръгне, го попитах как се казва. Той ми даде името си и каза, че живеел в градче, което познавах. По-късно се опитах да го намеря, за да му благодаря за помощта, но открих, че такова лице в градчето никога не е имало. Адресът не съществуваше. Никой не беше чувал за моя добродушен герой. Защото той не беше от Земята — в отговор на молитвите ми на помощ ми се бе притекъл ангел.
Има безброй истории за ангели, които се появяват да спасят някого, а после изчезват и никой повече не чува за тях. Това поведение е типично за ангелите хранители.
Ангелите, които ще опиша тук, са съвсем различни. Те са родени в човешки тела, с крилете и всичко останало. Крилете не са видими за всички, само за онези, които притежават съответната способност. В тези деца има нещо етерно, което трудно може да се опише с думи. Няколкото, които съм срещала, имат доста трудности в живота. Изпитват някаква космическа тъга за човечеството. Имат чувството, че не са за този свят и същевременно знаят за Бог, за Духа и Светлината и преживяват дълбочината на чувството, предизвикано от това познание.