По-малката сестра
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По-малката сестра». Краткое содержание книги:
Беше в черно, както и предишната нощ, но този път в майсторски ушит костюм, широкопола черна сламена шапка, нахлупена под доста смел ъгъл, а яката на бялата копринена риза беше извадена отгоре. Шията бе мургава и стройна, устата — яркочервена като чисто но па пожарна кола.
— Много дълго те чаках и не съм вечеряла — обяви.
— Аз пък вечерях. Цианкалий. Много засища. Допреди малко бях син.
— Не ми е до шеги, амиго.
— Аз и не очаквам да ме веселиш. Сам си върша тази услуга. После припадам от смях. Да влезем вътре.
Влязохме в личния ми мисловен кабинет и се настанихме удобно.
— Винаги ли си облечена в черно?
— Си. Толкова е възбудително да сваляш черни дрехи.
— Трябва ли да говориш като уличница?
— Явно, представа си нямаш от уличници, амиго. Те винаги се държат крайно почтено. Освен най-евтините, разбира се.
— Добре, че ми каза. Кое е спешното? За какво трябва да разговаряме? Преспиването с теб ще изчака. Винаги може да се осъществи.
— Нещо не си в настроение.
— Не съм, разбира се.
Тя извади от чантата си една от познатите дълги кафяви цигари и внимателно я нагласи между златните щипци. Изчака ме да й запаля. Аз не помръднах, та трябваше да се самообслужи със златна запалка.
Държеше това сложно съоръжение с черната си ръкавица и ме гледаше с бездънните си очи, но този път в тях не играеха весели искри.
— Не искаш ли да спиш с мен?
— Че кой не иска? Много те моля обаче — да забравим засега секса.
— Никога не тегля разделителна линия между работата и секса — каза безизразно. — И не се опитвай да ме унизиш — няма да можеш. Сексът е мрежа, в която ловя глупаците. Някои от тях са полезни и щедри. Но понякога попадам на опасни екземпляри.
Млъкна и се замисли.
— Чакаш да кажа нещо, с което да се издам, че знам кой е въпросният екземпляр. Добре тогава — знам.
— А можеш ли да го докажеш?
— Едва ли. Щом полицията не можа…
— Полицията — презрително откликна тя — не винаги съобщава какво й е известно. И не винаги доказва всичко, което е в състояние да докаже. Предполагам, знаеш, че той беше десет дни в затвора през февруари.
— Да.
— А не ти ли се стори странно, че не се е освободил под гаранция?
— Не знам какво е било обвинението. Ако е бил задържан като свидетел…
— Не мислиш ли, че ако бе поискал, щеше да промени обвинението и пак да излезе под гаранция?
— Не съм мислил по въпроса — излъгах. — Пък и не познавам човека.
— Не си ли разговарял с него? — подметна небрежно — прекалено небрежно.
Не отговорих. Тя се изсмя.
— Снощи, амиго. Пред къщата, където е апартаментът на Мейвис Уелд. Аз бях в една кола до отсрещния тротоар.
— Може случайно да съм се сблъскал с него. Той ли беше?
— Не се опитвай да ме будалкаш.
— Добре. Мис Уелд се отнесе доста грубичко с мен. А на излизане се натъкнах на този тип с ключ от вратата й в ръце. Измъкнах го и го метнах в храстите. После се извиних, намерих го и му го дадох. Стори ми се много приятен човек.
— Мнооого приятен. Беше и мое гадже.
Аз изпръхтях.
— Колкото и странно да звучи, мис Гонсалес, любовните ти афери ни най-малко не ме интересуват. Предполагам, че те покриват доста обширна територия — от Стейн до Стийлгрейв.
— Стейн ли? — попита спокойно. — Кой е този Стейн?
— Кливландски гангстер, убит през февруари пред къщата, в която живееш. И неговият апартамент бил там. Мислех, че го познаваш.
Тя се засмя сребристо.
— Амиго, все пак има мъже, които не познавам. Дори в Шато Берси.
— Според полицейския доклад бил застрелян на две преки от Шато Берси. Но на мен повече ми допада друга версия — че убийството е станало точно отпред, Ти си гледала през прозореца и всичко си видяла. Зърнала си и убиеца, докато е бягал, а когато се обърнал под една улична лампа — ах, колко странно! — това бил старият Стийлгрейв. Познала си го по изкуствения гумен нос и циркаджийския цилиндър на главата.
Тя не се развесели.
— Значи тази версия повече ти харесва? — измърка.
— Можем да забогатеем от нея.
— Обаче Стийлгрейв беше в затвора — усмихна се Долорес. — А дори да не е бил — дори ако например съм приятелка на някой си доктор Чалмърс, който лекува затворниците, и той е споделил с мен, в момент на интимност, че дал на Стийлгрейв пропуск за зъболекар — съпроводен от пазач естествено, но пазачът бил разумен човек — същия ден, когато Стейн бил застрелян, — дори ако това е вярно, не е ли твърде неблагоразумно да използуваме сведението, като се опитаме да изнудваме Стийлгрейв?
— Не обичам големите приказки, но изобщо не ме е страх от Стийлгрейв и още десет като него.