По-малката сестра
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По-малката сестра». Краткое содержание книги:
Прекрачих тъмночервената локва до вратата и огледах коридора. Къщата бе все тъй притихнала, дебнеща. Кървавата следа ме отведе отсреща — в една стая, обзаведена като работна. Имаше кушетка, бюро, книги и медицински списания, пепелник с пет тлъсти овални угарки. Металният блясък до крака на кушетката се оказа гилза от автоматичен пистолет 32-ри калибър. Под бюрото открих втора. Прибрах ги в джоба си.
Върнах се в коридора и се качих по стълбите. Имаше две спални, и двете използувани, но в първата почти нямаше дрехи. В пепелника зърнах още няколко от овалните фасове на доктор Лагарди. Другата стая съдържаше оскъдния гардероб на Орин Куест: втория му костюм, грижливо окачено палто, ризи, чорапи и бельо, също тъй старателно подредени в чекмеджетата на скрина. В дъното, под ризите, открих фотоапарат „Лейка“ и специален обектив.
Оставих всичко както си беше и се върнах долу в стаята, където лежеше мъртвият, изпълнен с безразличие към всички тези дреболии. Избърсах още няколко брави, нали съм си педант, поколебах се пред телефона, но си тръгнах, без да го докосна. Фактът, че се разхождах здрав и читав, убедително доказваше, че добрият доктор Лагарди не бе убивал никого.
Хора все така пъплеха към странно малкия вход на погребалния дом. Вътре стенеше орган.
Заобиколих ъгъла, влязох в колата си и потеглих. Карах бавно и дишах дълбоко с пълни гърди, ала кислородът не ми достигаше.
Бей Сити свършва на около шест километра от океана. Спрях пред последната дрогерия. Беше време за поредното ми анонимно телефонно обаждане. Елате да си приберете трупа, ако обичате. Кой съм аз ли? Просто късметлия, който все ви върши работата и ги открива вместо вас. Пък съм и скромен. Не държа да споменавате името ми във вестниците.
Погледнах през витрината на дрогерията. Очилато момиче четеше списание. Напомни ми с нещо за Орфамей Куест. Гърлото ми се сви.
Отпуснах съединителя и продължих напред. Тя имаше право да научи първа, а полицията да си гледа работата. И без това бях прескочил всички граници на закона.
Глава 23
Спрях с ключовете в ръка пред вратата на кантората. После безшумно се приближих до другата, дето е винаги отключена, и се ослушах. Може би вече ме чакаше вътре, с блеснали зад цайсите очи и с отворена за целувка малка влажна уста. Трябваше да й съобщя новина, която по своята жестокост надминаваше всичко, а тя щеше да си тръгне след това и никога вече нямаше да я видя.
Нищо не чух. Върнах се, отключих, вдигнах пощата от пода и я отнесох при бюрото. Нямаше нещо, което да ме окрили. Оставих писмата, дръпнах резето на междинната врата и след един дълъг-дълъг миг отворих и надникнах. Тишина и празнота. В краката ми лежеше сгъната хартийка. Била е пъхната под прага.
„Моля те, обади ми се у дома. Много е спешно. Трябва да те видя. Д.“
Набрах номера на Шато Берси и поисках да ме свържат с мис Гонсалес. „Кой се обажда, моля? Един момент, ако обичате, мистър Марлоу. Зън-зън. Зън-зън.“
— Ало?
— Испанският ти акцент се е позасилил днес.
— А, ти ли си, амиго? Ако знаеш колко време те чаках в смешната ти кантора. Можеш ли да дойдеш да поговорим?
— Не. Чакам да ми се обадят.
— Тогава аз да дойда?
— За какво става дума?
— Изключено да говорим по телефона, амиго.
— Добре, ела.
Седях и чаках телефонния звън. Ала апаратът мълчеше. Погледнах през прозореца. Долу гъмжеше от народ, вентилаторът на закусвалнята в съседния блок бълваше аромати на евтини аламинути. Времето минаваше, а аз стоях прегърбен до бюрото, подпрял брадичка, загледан в охреножълтата мазилка на отсрещната стена, виждах смътния силует на умиращия, стиснал шиша в ръка, усещах убождането между лопатките си. Холивуд върши истински чудеса с никому неизвестни хора. Превръща безцветното момиче, чието място е да глади ризите на някой шофьор, в ослепителна звезда, а избуялия момък, който би трябвало да пренася чували на пристанището — в мъжествен идол с бляскави очи, главозамайваща усмивка и сексапил на талази. Неграмотна провинциална келнерка преобразява в куртизанка от международен мащаб, омъжвала се пет-шест пъти все за милионери и накрая, толкова отегчена н преситена, че за да си създаде силни усещания, прелъстява хамали със спечено от пот бельо.
Чрез дистанционно управление привлича Орин Куест, целомъдреник от затънтено провинциално градче, и го превръща в многократен убиец, като само за няколко месеца преобразува най-обикновената му лошотия в класически садизъм.
Долорес пристигна след десетина минути. Чух отварянето и затварянето на вратата, излязох в чакалнята и тя вече беше там — мечтата на цяла Америка. Красотата й ме блъсна в очите. А нейните бяха дълбоки, черни и сериозни.