Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Оставаше сега единствено да сдържа обещанието, което бях дал на баба си Ливия. Обвързал се бях пред нея с честна дума да употребя цялото си влияние, за да получа съгласието на Сената за обожествяването й. Не бях променил мнението си за безогледността и безскрупулността, с които си бе служила, за да вземе власт над империята и да я държи в ръце цели шейсет и пет години; но както отбелязах преди малко, възхищението ми към организационните й способности растеше с всеки изминат ден. Никой в Сената не възрази на молбата ми освен Винициан, братовчедът на Виниций, който играеше същата роля, която преди двадесет и пет години беше играл Гал, когато Тиберий бе предложил обожествяването на Август. Винициан се вдигна да запита точно на какви основания отправям тази нечувана молба и какво знамение се е получило от Небето, което да подскаже, че Ливия Августа ще бъде приета от безсмъртните за тяхна постоянна съжителка. Готов бях с отговора. Казах му, че малко преди смъртта си баба ми, подтикната очевидно от божествено вдъхновение, е повикала последователно първо племенника ми Калигула, а след това и мен и тайно е уведомила всеки от нас, че един ден ще станем императори. В отговор на това нейно уверение накарала ни е да се закълнем, че ще сторим всичко по силите си да я обожествим, когато приемем монархията, изтъквайки, че и тя е играла толкова значителна роля, колкото и Август, в голямото дело за преустройство, което са предприели съвместно след гражданските войни, и че е несправедливо Август да се облагодетелствува от вечно блаженство в небесните селения, докато тя се скита долу в мрачните преддверия на подземното царство, за да бъде съдена от Еак и съответно да потъне сред безбройните тълпи на незначителните и безмълвни сенки. Калигула, заявих, беше момче по времето, когато й даде обещанието, а имаше и двама живи братя, тъй че забележително бе, гдето Ливия е знаела, че не те, а той ще стане император; защото от тях не бе поискала подобни обещания. Във всеки случай Калигула обеща, но не удържа думата си, когато стана император; ала ако Винициан се нуждае от сигурен знак за мнението на боговете по този въпрос, може да го намери в кървавия край на Калигула.