Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:

Тревожното царуване на Тиберий Клавдий Цезар, император на римляните (роден 10 г. пр.н.е., умрял 54 г. от н.е.), описано от него самия; както и убийството му от ръката на прословутата Агрипина (майка на император Нерон) и посмъртното му обожествяване, описани от други.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 229
Перейти на страницу:

За случая Сенатът ми беше гласувал триумфални одежди: поводът беше един незначителен военен поход, който наскоро бе завършил благополучно в Мавритания, където, след като Калигула беше убил царя, братовчед ми Птолемей, бяха последвали размирици. Самият аз нямах нищо общо с мавританската експедиция и при все че по това време беше нещо обичайно на главнокомандуващия да се гласуват триумфални одежди след завършването на някой поход, макар сам той изобщо да не е напущал града, не бих приел тази чест, ако не беше едно особено съображение. Реших, че ще изглежда странно за един главнокомандуващ да освещава храма на единствените двама гръцки полубогове, които някога са се сражавали за Рим, в облекло, което звучи като пълно признание за това, че сам той никога не е командувал армия. Но по време на церемонията си сложих само триумфалния венец и плащ; през петдневните празненства обаче носех обикновената сенаторска тога, поръбена с пурпур.

Първите три дни бяха посветени на театрални представления в театъра на Помпей, който преосветих за случая. Сцената и част от зрителната зала бяха изгорели по времето на Тиберий, но бяха възстановени от него и пак посветени на Помпей. Обаче Калигула се дразнеше, като съзираше титлата на Помпей — „Велики“ — на надписа, и затова беше нарекъл театъра на свое име. Сега аз пак го върнах на Помпей, макар да сложих на сцената надпис, в който отдавах заслугата на Тиберий за реставрацията след пожара, както и заслуга на себе си за това, че съм го преименувал на Помпей: това е единствената обществена сграда, на която съм си позволил да сложа името си.

Никога не съм одобрявал неримската мода, наложила се в края на Августовото управление, при която знатни мъже и жени започнаха да се появяват на сцената и да демонстрират своите актьорски и корибантски способности. Не ми е ясно защо Август не се възпротиви по-силно на това. Дължало се е, предполагам, на туй, че не съществуваше закон, който да го забранява, а пък Август проявяваше търпимост към гръцките нововъведения. Приемникът му Тиберий не обичате театъра, все едно кои бяха актьорите, и го смяташе за голямо губене на време и разсадник на грях и суета. Калигула не само върна професионалните актьори, които Тиберий беше пропъдил от града, но и поощряваше любителите-благородници да играят в театъра, а често и сам се появяваше на сцената. Най-съществената несъстоятелност на тази мода е според мен в очебийната некадърност на благородниците-любители. Римляните не са родени за актьори. В Гърция е нещо в реда на нещата мъжете и жените от знатен произход да участват в театралните представления и всякога се представят достойно. Но досега не съм видял римски любител, който да се е оправил като хората. Рим е родил само един велик актьор, Росций, ала той е спечелил изключителното си съвършенство в това изкуство благодарение на голямото старание, което е положил. Той не е направил един-единствен жест или движение на сцената, което да не е репетирал предварително, при това многократно, докато се е превръщало в съвсем непринудено действие. Ни един римлянин след него не могъл да си наложи търпението, за да се превърне в грък. Така че при този случай аз разпратих специални съобщения на всички благородници и благороднички, които бяха излизали на сцената по времето на Калигула, нареждайки им да участвуват в две пиеси и една интермедия, които нарочно бях избрал за тях, и съобщавайки им, че при отказ ще ме разгневят. Заявих, че не ще позволя да им помага никакъв професионален актьор. В същото време повиках Харпократ, моя министър за игрите и забавленията, и му казах, че желая да събере най-добрия състав от професионални актьори в Рим и да види дали не би могъл на втория ден на празненствата да покаже как всъщност трябва да се играе. Програмата щеше да бъде същата, но аз запазих това в тайна. Малкият ми предметен урок премина много успешно. Представленията през първия ден бяха тъжна гледка. Такива вдървени жестове и нескопосани появи и излизания, такова фъфлене и объркване на ролите, такава липса на сериозност в трагедията и на хумор в комедията, че зрителите скоро загубиха търпение, взеха да кашлят, да се въртят по местата си и да разговарят. Ала на другия ден професионалният състав игра така блестящо, че оттогава ни един мъж или жена от благородниците не е посмяла да се мерне по сцената.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 229
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)