Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Това беше краят на малката реч, която си бях подготвил, но се видях принуден да добавя още една молба, съчинена в момента:
— Смятам, сенатори, че трябва да имате пред вид и чувствата на Август по този въпрос. Повече от петдесет години той и Ливия работиха ръка за ръка, по цял ден, всеки ден. Малко са нещата, които той е сторил без нейно знание и съвет, а когато е действувал на своя глава, не би могло да се каже, че винаги е постъпвал правилно или че е имал голям успех в тези си начинания. Да, всякога, когато се сблъскваше с проблем, който надвишаваше личните му възможности за преценка, той се съветваше с Ливия. Не бих стигнал дотам да твърдя, че баба ми е била лишена от недостатъците, присъщи на изключителните качества, с които беше надарена: вероятно аз ги познавам много по-добре от който и да било сред вас. Преди всичко тя беше напълно безсърдечна. Безсърдечието е сериозен човешки недостатък и е непростим, когато се съпътствува от разврат, алчност, леност и безредие; ала когато е съчетано с безгранична енергия и изострено чувство за ред и обществено приличие, безсърдечието се превръща в нещо съвсем друго. То става божествен атрибут. Мнозина от боговете не го притежават дори на половината на баба ми. Освен това тя притежаваше воля, която несъмнено беше олимпийска в своята гъвкавост, и ако ни веднаж да не пощади ония членове от собственото си семейство, които не бяха успели да покажат такава преданост към дълга, каквато очакваше от тях, или които бяха предизвикали обществен скандал с разпуснатия си живот, нека не забравяме, че тя не щадеше и себе си. Само как работеше! Трудейки се ден и нощ, тя превърна тези шейсет и пет години на управление в сто и трийсет. Тя скоро започна да отъждествява собствените си желания с желанията на Рим и всеки, който й противостоеше, се превръщаше в очите й в предател, та бил той и самият Август. Сам Август, като изключим редките случаи, когато налагаше собствената си воля, оценяваше справедливостта на това отъждествяване; и макар че от официална гледна точка тя бе само негов неофициален съветник, в личните си писма до нея той й правеше стотици признания за пълната си зависимост от нейната божествена мъдрост. Да, той употребяваше думата „божествена“, Винициане, а за мен това е решаващо. Ти си достатъчно възрастен, за да помниш, че всякога, когато бе разделен от нея. Август съвсем не беше такъв, какъвто бе в нейното общество; и би могло да се твърди, че сегашната му мисия на Небето, да следи за благото на римския народ, е много затруднена от отсъствието на неговата някогашна помощница. Истина е, че след смъртта му Рим не е процъфтял така, както по време на живота му, освен в годините, когато баба ми Ливия управляваше чрез своя син, император Тиберий. А нима не ви е направило впечатление, сенатори, че Август е почти единственият бог, който живее без съпруга? Когато Херкулес е бил въздигнат на Небето, веднага са му дали жена, богинята Хеба.
— А какво ще кажеш за Аполон? — прекъсна ме Винициан. — Не съм чувал Аполон да е бил женен. Това ми се струва много сакат довод.
Консулът накара Винициан да млъкне. Очевидно бе, че думата „сакат“ бе изречена като обида. Но аз бях свикнал да ме обиждат и отвърнах кротко:
— Всякога съм смятал, че бог Аполон остава ерген или защото не е в състояние да направи избора си между двете музи, или защото не смее да обиди осем от тях, като избере една за съпруга. Освен това той е безсмъртно млад, както са и те, затова нищо не му пречи да отлага решението до безкрай; понеже всички те са влюбени в него, както казва поетът не знам кой си. Но може би Август накрая ще съумее да го убеди да изпълни дълга си към Олимп, да се свърже с една от деветте в свещен брак и да създаде голяма челяд — „бърже, както се вари аспержа“.
Винициан се принуди да млъкне под бурния смях, който последва, защото „бърже, както се вари аспержа“ беше една от любимите фрази на Август. Той имаше и още някои: „Бързо, както ляга кучето“, „Има повече от един начин да се убие котка“, „Ти си гледай твоята работа, а пък аз ще си гледам моята“, „Ще се постарая да го извърша по гръцките календи“ (което естествено означава никога) и „Коляното е по-близко от пищяла“ (в смисъл, че човек първо оправя ония неща, които го засягат лично). Ако ли пък се опитваха да му възразят по литературен въпрос, той казваше: „Ряпата може да не знае гръцки, ала аз знам.“ И всякога, когато искаше да те насърчи да изтърпиш някакво неприятно положение, допълваше: „Нека се примирим с този Катон.“ От онова, което съм ви казвал за Катон, оня добродетелен мъж, разбирате какво е имал пред вид. Често се улавям напоследък да употребявам тези фрази на Август: това е, предполагам, защото се съгласих да приема неговото име и положение. Най-много ми приляга един израз, който използуваше, когато държеше реч и се объркваше в някое изречение — нещо, което непрестанно се случва с мене, защото съм склонен, когато говоря импровизирано, както и когато пиша на историческа тема и не се контролирам, да се оплитам в дълги, сложни изречения — сега го правя пак, както забелязвате. Та Август, исках да кажа, щом усетеше, че се е заплел, прорязваше гордиевия възел, подобно на Александър, с: „Нямам думи, сенатори. Каквото и да кажа, не ще може да изрази дълбочината на чувствата ми по този въпрос!“ Заучих тази фраза и непрестанно я използувах като спасение. Вдигах нагоре ръце, затварях очи и изричах: „Нямам думи, сенатори. Каквото и да кажа, не ще може да изрази дълбочината на чувствата ми по този въпрос!“ Сетне замълчавах и пак подхващах нишката на мисълта си.