Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Това потуши безредиците; а няколко дни по-късно със съгласието на Сената окончателно анулирах указите на Калигула и върнах на евреите всички привилегии, с които се ползуваха при Август. Но мнозина от младите евреи все още страдали от чувство за несправедливост и тръгнали из улиците на Александрия, развявайки знамена, на които пишело: „Сега нашите преследвачи трябва да загубят гражданските си права“, нещо, което беше абсурдно, както и „Равни права на всички евреи в империята“, което не беше чак толкова абсурдно. Издадох указ, който гласеше както следва:
Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, върховен понтифекс, народен трибун, консул за втори път, издава следния указ:
С настоящото с готовност одобрявам молбата на цар Агрипа и на неговия брат Ирод, личности, които високо ценя, да даря на евреите в цялата Римска империя същите права и привилегии, които дарих, или по-скоро възстанових, на евреите от Александрия. Оказвам на тези други евреи това благоволение не само за да удовлетворя споменатите царски молители, но и защото ги смятам достойни за тези права и привилегии; всякога са се показвали верни приятели на римския народ. Не смятам за справедливо обаче, който и да е гръцки град (както беше предложено) да се лиши от каквито и да било права и привилегии, дадени му от император Август (сега бог Август), както смятам за несправедливо, че еврейската колония в Александрия трябваше да бъде лишена от своите права и привилегии от моя предшественик. Онова, което е справедливо за евреите, е справедливо и за гърците; и обратното. Затова реших да позволя на всички евреи в моята империя да запазят древните си обичаи, без никой да им пречи — дотолкова, доколкото те не пречат за провеждането на императорските работи. В същото време ги задължавам да не злоупотребяват с благоволението, което им оказвам с настоящото, като проявяват недоволство от религиозните вярвания или ритуали на други раси: нека се задоволят да спазват своя собствен закон. Повелявам това мое решение сега да бъде написано на дъски по нареждане на управителите на всички царства, градове, колонии и общини както в Италия, тъй и другаде, били те римски чиновници или съюзнически владетели, и тези дъски да бъдат оставени за всеобщо сведение в продължение на цял месец на някое видно обществено място и на височина, от която думите ясно да се виждат от земята.
Една вечер, като се разговаряхме приятелски с Ирод, аз му казах:
— Истината е, че умът на гърка и умът на евреина действуват по различни начини и неизбежно е да влязат в конфликт. Евреите са твърде сериозни и горди, гърците — твърде суетни и веселяци; евреите се придържат твърде здраво към старото, гърците са твърде неспокойни и вечно търсят новото; евреите са независими, гърците лесно се приспособяват. Но макар да твърдя, че ние, римляните, разбираме гърците — познаваме недостатъците им и възможностите им и можем да ги направим полезни служители, — никога не бих се осмелил да кажа, че познаваме евреите. Покорихме ги благодарение на превъзхождащата ги военна сила, но и досега не сме се почувствували техни господари. Признаваме, че те са съхранили древните достойнства на расата си, която е много по-стара от нашата, и че ние сме загубили собствените си древни добродетели: в резултат на това ние някак си се чувствуваме засрамени пред тях.