Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Обожествихме Ливия без по-нататъшно отлагане и й гласувахме една статуя до статуята на Август в неговия храм. На церемонията по обожествяването млади членове на благородни семейства инсценираха битка на коне, която наричаме Троянска игра. Освен това й гласувахме една колесница, която да бъде теглена от слонове в процесията по време на Цирценските игри, чест, която тя разделяше само с Август. Весталките получиха нареждане да й правят жертвоприношения в храма; и както при полагане на съдебни клетви всички римляни дотогава използуваха името на Август, тъй отсега нататък всички римлянки трябваше да изричат името на Ливия. Е, както виждате, сдържах обещанието си.

В Рим беше спокойно. Парите течаха изобилно и аз бях в състояние да премахна още някои данъци. Министрите ми ръководеха работата си според изискванията ми; Месалина се занимаваше с преразглеждане на списъците на римските граждани. Тя откри, че известен брой освобожденци се представят за римски граждани и си присвояват привилегии, на които нямат право. Решихме да накажем всички подобни измамници най-строго, като конфискуваме имуществото им и отново ги направим роби, които да бъдат улични метачи или работници по пътищата. Дотолкова вярвах на Месалина, че й позволих да използува дубликат на моя печат за всички писма и решения, които вземаше от мое име по тези въпроси. За да направя Рим още по-спокоен, разтурих обществата. Нощните пазачи не бяха в състояние да се оправят с безбройните банди от млади гуляйджии, които напоследък се бяха образували по подражание на Калигуловите „веселяци“ и които държаха почтените граждани будни по цели нощи със своите възмутителни веселби. Всъщност общества съществуват в Рим вече близо сто години — въведени са от Гърция. В Атина, Коринт и други гръцки градове членове на подобни общества са били само младежи от благородни семейства, същото беше и в Рим до управлението на Калигула, когато той въведе модата да допуща в тях и актьори, професионални гладиатори, водачи на колесници, музиканти и други подобни. В резултат се засилиха хулиганството и безсрамието, както и пораженията върху имуществата — тези типове понякога си позволяваха да палят и къщи, както и да нараняват мирни граждани, които случайно бяха закъснели на улицата, търсейки може би лекар или акушерка, или по някаква друга неотложна работа. Издадох заповед, с която се забраняваха обществата, но като знаех, че това само по себе си не ще бъде достатъчно, за да сложи край на безобразията, предприех единствената резултатна стъпка: забраних използуването на каквато и да било сграда за техни помещения под заплаха на разорителна глоба и обявих за незаконна продажбата на готвено месо и всякаква друга готова храна в помещенията, където е приготвена. Разширих тази заповед и по отношение на напитките. След залез не се позволяваше консумацията на никакви напитки в пивниците. Защото самият факт, че се събираха в тези зали, за да ядат и пият, подтикваше тия момчетии, щом се поразвеселят, да излизат на свеж въздух, за да пеят неприлични песни, да се нахвърлят върху минувачите и да предизвикват нощните пазачи към сбивания и гонитби по улиците.