Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
На третия ден главното представление беше танцът на мечовете, пириха, националната игра на гръцките градове от Мала Азия. Изпълняваха го синовете на благородниците от тези градове, които Калигула беше повикал под предлог, че искал да му танцуват; в действителност смяташе да ги задържи като заложници за доброто поведение на бащите им, докато той самият бъде на посещение в Мала Азия и събира пари по своя обичаен насилствен начин. Чул за пристигането им в двореца, Калигула тъкмо се беше запътил да ги огледа и да ги накара да репетират една песен, която бяха разучили в негова чест, когато Касий Херея се бе появил да му иска паролата; и това беше сигналът за убийството му. Затова сега момчетата танцуваха с голяма радост и умение, след като знаеха от каква участ са избягнали; а като свършиха, изпяха ми благодарствена песен. Дарих на всички римско гражданство и след няколко дни ги изпратих по домовете им, обсипани с подаръци.
Представленията през четвъртия и петия ден се състояха в цирка (който изглеждаше много красив с позлатените си врати и мраморни балюстради), както и в амфитеатрите. Организирахме дванадесет надбягвания с колесници и едно състезание с камили, което бе забавна новост. Освен това убихме триста лъва и триста мечки в амфитеатрите и уредихме големи гладиаторски борби. Мечките и лъвовете бяха поръчани от Калигула тъкмо преди смъртта му и току-що бяха пристигнали. Заявих откровено на народа:
— Това е последното зрелище с диви животни, което ще гледате: ще почакам да спаднат цените, преди да поръчам нови. Африканските търговци са ги покачили до безобразие. Ако не са в състояние да ги смъкнат, да си ги продават на други пазари — но, струва ми се, трудно ще намерят.
Думите ми допаднаха на търговското чувство на народа и всички ме аплодираха с благодарност. И тъй, това беше краят на празненствата, като изключим голямото пиршество, което след това дадох в двореца за благородниците и жените им, както и за някои представители на римския народ. Обслужени бяха над две хиляди души. Нямаше кой знае какви лакомства, но беше хубава храна, с хубаво вино и великолепна скара и аз не чух оплаквания, че нямало баници от чучулигови езици или малки желирани антилопи, или омлети от щраусови яйца.
Глава 8
Скоро взех решение за гладиаторските борби и лова на диви животни. Първо за дивите животни. Чул бях за един спорт, упражняван в Тесалия, който имаше двойното предимство да е вълнуващ за гледане и евтин за осъществяване. Затова го въведох в Рим в замяна на обичайния лов на леопарди и лъвове. Играеше се с подраснали диви бикове. Тесалийците раздразваха бика, като забождаха малки къси копия в задницата му, още докато излизаше из оградата, зад която бе затворен — не толкова дълбоко, за да го наранят, но достатъчно, за да го раздразнят. Той се втурваше да напада, а те подскачаха встрани от пътя му. Бяха невъоръжени. Понякога го измамваха, като размахваха цветни дрехи пред телата си: щом се насочеше към дрехите, прибираха ги в последния миг, без самите те да помръдват. Бикът постепенно се изморяваше; тогава започваха още по-смело да го дразнят. Имаше един човек, който заставаше гърбом към бика, с глава, наведена между краката, а щом той се втурнеше към него, правеше обратно салто във въздуха и кацваше върху гърба му. Нещо обикновено беше да се види как някой язди из цирковата арена на животното. Ако бикът не се измореше лесно, караха го да галопира из арената като кон, хванали с ръка единия му рог, а с другата увиваха опашката му. Когато животното най-сетне се задъхаше, главният играч започваше да се бори с него, като го хващаше за рогата и бавно го сваляше на земята. Понякога захапваше ушите на бика, за да си помогне. Беше игра, интересна за наблюдаване, а бикът често докопваше и убиваше играча, който си позволяваше прекалено голяма свобода с него. Спортът е евтин затова, защото тесалийците не искат да им се заплаща много, тъй като са простодушни селяци, а и често бикът оцелява за следващата игра. Умни бикове, научили как да се измъкват от клопките и да не бъдат надвивани, скоро се превърнаха в любимци. Имаше един, наречен Ръждивко, който бе станал почти толкова прочут, колкото конят Инцитат. В десет игри успя да убие десет от своите мъчители. Тълпата започна да предпочита тези бикоборства пред всички останали игри освен гладиаторските.
За гладиаторите: реших да ги избирам предимно сред робите, които по времената на Тиберий и Калигула бяха свидетелствували срещу своите господари в процесите за държавна измяна и по този начин бяха станали причина за тяхната смърт. Всъщност за отцеубийство аз бях въвел древното наказание: престъпникът се бие, докато пусне кръв, а сетне го зашиват в един чувал заедно с петел, куче и една усойница, които представляват похотливост, безсрамие и неблагодарност, и накрая го хвърлят в морето. Смятам предателството на роба към господаря му всъщност за отцеубийство, затова всякога ги карах да се бият, докато единият от участниците бъдеше убит или тежко ранен; и никога не дарявах на роба опрощение, а го карах да се бие пак в следващите игри и тъй нататък, докато бъдеше убит или напълно осакатен. Случи се веднаж-дваж някой от тях да се престори на смъртно ранен, докато всъщност бе получил само леко нараняване, и да започне да се гърчи на пясъка, сякаш не е в състояние да продължи. Ако разберях, че си служи с измама, нареждах да му се пререже гърлото.