Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Защитата на опонента беше пробита с няколко пъргави удара на ятаганите, отляво и отдясно и с няколко замахвания от вътрешната страна на меча и кортика му. Дризт атакува точно между тях, в гърдите на противника, и пак изпълни двойното промушване.
Появи се очакваната светлина.
— Ти загуби. Падай на място! — извика учителят.
Ожесточен, упоритият ученик продължи да сипе яростни удари върху победителя. Дризт го парира с едното си оръжие, стовари другото върху китката на нападателя и така изби дървения меч от ръката му.
Младежът се хвана за ожулената си китка, но раната беше най-малката му неприятност. От жезъла на съдията лумна ослепителна светлина, която удари елфа право в гърдите. Тялото на нарушителя прелетя десет фута назад, блъсна се в един сталагмит и се строполи обгорено върху студения сив камък. Младежът стенеше от болка, проснат по очи, а от него се издигна лъч искряща топлина.
— Ти загуби! — отново провъзгласи учителят.
Дризт се завтече да помогне на мрачния елф, но съдията отсече категорично:
— Не!
Тогава Келноз се приближи.
— Изплъзна ми се — започна той, но избухна в смях, когато видя поваления ученик. — Ако учителят каже, че си загубил, значи си загубил! — повтори той пред очите на невярващия Дризт, а после го подкани: — Хайде, сражението е в разгара си. Да се позабавляваме!
Младият До’Урден си помисли, че неговият съучастник е доста самонадеян за елф, който още не беше използвал оръжията си. Въпреки това, той вдигна рамене и го последва.
Следващата им схватка не беше толкова лека. Свиха по един малък проход, криволичещ покрай няколко скални образувания и се озоваха лице в лице с трима благородници — мрачни елфи от управляващите фамилии, както се досетиха.
Дризт се втурна към двамата отляво, които размахваха по един меч, а Келноз се зае с третия ученик. Вторият син на До’Урден нямаше голям опит с много противници, но Зак му бе показал добре тактиките в такова сражение. В началото младежът само се отбраняваше, после поддържаше темпото, за да изтощи опонентите си, за да започнат да правят фатални грешки.
Въпреки всичко, тези ученици бяха лукави и знаеха ходовете си. Допълваха се един друг в атаките. Нападаха Дризт от противоположни ъгли.
„Ловкост“ — така Зак бе нарекъл умението на втория син да борави еднакво добре с двете ръце и ето, че дойде време той да оправдае думите на учителя си. Момчето се биеше с двата ятагана, без да синхронизира ударите им, но запазвайки ги в идеална хармония и така осуетяваше всяка атака на благородниците.
Хатч’нет и Дайнин го наблюдаваха отвисоко от едно близко мостче. Учителят изглеждаше доста впечатлен, а Дайнин преливаше от гордост.
Дризт видя безсилието, изписващо се по лицата на неговите противници, и разбра, че възможността му да нанесе своя удар наближава. Тогава те се срещнаха и заедно настъпиха към младежа, а мечовете им почти се допираха един до друг.
Дризт се завъртя настрани, нанесе зашеметяващ удар отдолу с левия си ятаган и осуети двете атаки. После промени инерцията на тялото си, отново се обърна с лице към противниците си, падна на коляно и замахна ниско два пъти с дясното си оръжие. Дървеният меч попадна в слабините първо на единия, после и на другия ученик.
Младежите едновременно изпуснаха оръжията си, сграбчиха наранените си органи и паднаха на земята. Дризт се завтече към тях; чудеше се как да им се извини.
Когато двама учители спуснаха светлините си над изгубилите сражението ученици, Хатч’нет кимна одобрително към Дайнин.
— Помогни ми! — чу се викът на Келноз, идващ зад стената от сталагмити, която го разделяше от неговия съюзник.
Дризт се претърколи на кълбо през един процеп в стената, изправи се бързо и повали четвърти противник — покрит за изненадващ удар в гърба — с пробождане в гърдите. Младият До’Урден спря и се замисли за последната си жертва. Дори не знаеше, че този мрачен елф се намира точно там, но въпреки това се бе прицелил съвсем точно.
Повелителят на познанието изсвири тихичко с уста, когато насочи жезъла си към лицето на току-що падналия ученик.
— Добър е! — възхити се той.
На няколко крачки от себе си, Дризт видя Келноз, почти повален по гръб от изкусните ходове на своя противник. Младият До’Урден скочи между учениците и успя да отблъсне една атака, която със сигурност щеше да отстрани другаря му от сражението.
Този нов опонент, който се биеше с два дървени меча, се оказа най-голямото предизвикателство за уменията на втория син на До’Урден. Той се нахвърли срещу Дризт със сложни тактики и хитри ходове и неведнъж го принуждаваше да отстъпи.