Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
— Не ми трябват съдебните заключения. Нито физическите доказателства, ако има такива. Искам само работните доклади.
— Това може да ми докара някое наказание.
— Прочитам ги и толкова. Нищо повече. За една нощ. Едва ли някой ще разбере.
— Сигурно става въпрос за много документи, може би няколко кашона.
— Ще помогна за пренасянето.
— Макнали е служил във Втори бронетанков, така ли? Заедно с Тони?
— Точно така. Но не в Трета, а във Втора дивизия.
— Къде си отседнал?
— В „Кортярд Мариот“, къде другаде?
Настъпи продължително мълчание. По-младият полицай не сваляше поглед от колегата си. Ричър наблюдаваше динамиката в поведението на Хоуг. Нормалната предпазливост бавно отстъпваше място на ученическата носталгия по отдавна отминалите „мъжки времена“.
— Познавам един човек, който ще свърши работа — вдигна глава той. — Но ти не бива да се мяркаш там. Прибери се в хотела и чакай. Ще ти се обадим.
И тъй, Ричър отново се насочи към „Кортярд Мариот“ и паркира кадилака зад сградата, където беше скрит от любопитни очи. За всеки случай, ако Сет Дънкан не може да бъде спрян и съобщи за изчезналата кола. После влезе във фоайето и изчака администраторът да приключи разговора си по телефона. По всичко личеше, че някой си резервираше стая. Когато той остави слушалката, Ричър му плати една нощувка в стая на първия етаж. Стаята беше в дъното на голямата буква Н, тиха, чиста и добре обзаведена. Кафяво-зелени завеси и излъскан месинг на фона на бледа ламперия. Четирийсет минути по-късно се появиха Хоуг и партньорът му, натоварили единайсет кашона с документи в микробус К-9, който бяха взели назаем. След още пет минути кашоните бяха прехвърлени в стаята на Ричър.
Пет минути по-късно докторът напусна фоайето на мотела, намиращ се на сто километра в северна посока. Беше поговорил с Винсънт, колкото да го поразсее. Беше гаврътнал три големи чаши „Джим Бийм“ за малко повече от час. Навън беше тъмно, по небето се стелеха тежки облаци. Видимостта беше намаляла значително и той вече не можеше да огледа околността, както би го направил на дневна светлина. Качи се в пикапа и го изкара на заден ход от скривалището. Нави волана, прекоси паркинга и зави надясно по двупосочния път.
28
Последните шестима футболисти на „Корнхъскърс“ се бяха разделили и действаха самостоятелно. Двама бяха паркирали на север по пътя, други двама на юг. Един кръстосваше плетеницата от черни пътища на югоизток, а шестият правеше същото на югозапад.
Докторът налетя на двойката, охраняваща северната част.
Почти в буквалния смисъл на думата. Планираше да зареже пикапа на първото безстопанствено парче земя, а после да се прибере пеша, направо през полето. Ориентираше се в движение и въртеше глава в различни посоки. Бърбънът го правеше бавен и тромав. Очите му се върнаха на пътя миг преди да се блъсне челно в някакъв пикап, спрял на банкета с изключени светлини. Очите предадоха информацията на мозъка, който я препрати към ръцете. Алкохолната мъгла забавяше действията му. Успя да навие волана в последния момент и изведнъж се понесе диагонално към друг пикап, спрял на трийсетина метра по-нататък, на отсрещния банкет. Скочи на спирачките. Четирите колела блокираха едновременно. Пикапът поднесе и спря почти напряко на пътя.
Вторият пикап включи на скорост и го блокира отпред.
Същото направи и първият, но отзад.
В Лас Вегас Махмейни посегна към телефона си. Отсреща вдигна първият му помощник, който се намираше в офиса на Сафир, на осем преки разстояние.
— Промяна в плановете — каза Махмейни. — Вие двамата веднага заминавате за Небраска. Използвайте самолета на компанията. Пилотът ще бъде инструктиран.
— Добре — рече помощникът му.
— Задачите ви са две — продължи Махмейни. — Първо, да откриете прословутия непознат, за когото всички говорят, и да го ликвидирате. Второ, да се сближите с Дънкан. Да изградите доверие помежду си. После трябва да отстраните хората на Сафир и Роси. Така ще извадим две брънки от веригата и ще преговаряме директно. Печалбата ни ще бъде далеч по-голяма. Контролът също.
— Добре — повтори помощникът му.
Докторът седеше зад волана и трепеше от страх и възбуда. Футболистите слязоха от колите и нехайно се приближиха до пикапа. Едри типове с червени якета. Единият отляво, другият отдясно. Застанаха от двете страни на кабината, едва-едва очертаваща се в сумрака. Единият отвори лявата врата, другият — дясната. Мъжът пред дясната блокираше пътя за евентуално бягство, другият пред лявата сграбчи доктора за яката на палтото и го измъкна навън. Докторът се строполи на асфалта като чувал с картофи. Здравенякът го изправи и му нанесе силен удар в корема. После го завъртя и го удари още два пъти. Ниско в гърба, в областта на бъбреците. Докторът падна на колене и повърна на асфалта.