Време за умиране

— Братовчед ти с какво се занимава в момента? — попита Ричър.

— Тони ли? Прибра се в Линкълн. Слава богу, че се уволни преди втората мобилизация. Сега работи в железниците. Има две деца — едното в гимназията, а другото в колеж.

— Страхотно. Често ли се виждате?

— От време на време.

— Нали ще го поздравиш от мен? Ричър, от сто и десета елитна част на Военната полиция.

— Сигурно ще попита ти с какво се занимаваш в момента — отбеляза полицаят.

— Аз ли? Все същата работа.

— Какво? Още ли служиш?

— Не. Исках да кажа, че си останах следовател, но вече в частния сектор. Работя за себе си, а не за Чичо Сам.

— Тук, в Небраска?

— Само временно — кимна Ричър, направи нужната пауза и подхвърли: — Хей, знаеш ли, че можеш да ми помогнеш? Ако желаеш, разбира се.

— Какво ти трябва?

— Вие сега ли застъпвате, или приключвате дежурството?

— Застъпваме. Чака ни нощна смяна.

— Може ли да седна при вас?

Ченгето на име Хоуг се отмести встрани. Виниловата седалка проскърца. Ричър седна съвсем накрая. Повърхността беше топла.

— Познавах един човек, който също служеше във Втори бронетанков. Казва се Макнали. Оказа се, че лелята на един от приятелите му живее във вашия регион. Занимава се с фермерство. Преди двайсет и пет години изчезнала дъщеря ѝ. Осемгодишно момиченце. Жената така ѝ не успяла да се примири. Следствието било поето от вашето управление, плюс агенти на ФБР като черешката на тортата. Според приятеля на Макнали именно ФБР оплескало нещата. А той ме нае да погледна архивите.

— Преди двайсет и пет години? — вдигна вежди Хоуг. — Тогава не съм бил тук.

— Точно така — кимна Ричър. — По онова време ние с теб сме били зелени новаци.

— Детето не е намерено, така ли? Това означава, че случаят не е приключен. Стар, но все още открит. Следователно има материали по него и все някой ще си спомни за тях.

— Точно на това се надява Макнали.

— Иска да прецака ФБР, а не на нас, така ли?

— Всички документи сочат, че вие сте си свършили ра-ботата.

— А в какво са сбъркали федералните?

— Не са открили детето.

— Каква е ползата от всичко това?

— Ти ми кажи — въздъхна Ричър. — Знаеш как става. Някои неща просто не ни дават мира, докато не ги разнищим.

— Добре, ще поразпитам в управлението — кимна Хоуг. — Най-късно утре сутрин ще имам резултат.

— А не може ли да го направим още тази вечер? Ако свършим работа до полунощ, това ще му спести хонорар за един ден. Той няма много пари, нали знаеш?

— Отказваш се от пари?

— Няма как. И двамата сме ветерани. Не искам да го товаря. А и имам достатъчно друга работа. Вече трябваше да съм във Вирджиния.

Хоуг погледна часовника си. Четири и двайсет.

— Архивите се съхраняват в мазето на общината. Но те работят до пет.

— Няма ли начин да измъкнем онова, което ми трябва?

— Искаш твърде много.