Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
Но въпреки това Карсън решил да ги разпита. На този етап все по-ясно се очертавали подозренията за извършено престъпление. Това наложило намесата на щатската полиция, защото районът бил под нейна юрисдикция. Разпитът на тримата мъже от фамилията Дънкан се провел в полицейското управление в околностите на Линкълн. С тях бил и малкият Сет, който бил разпитан от жени полицайки, но нямал какво да им каже. Но пълнолетните му роднини били разпитвани дни наред. Така ставало в Небраска през 80-те години. При подозрение за отвличане на дете правилата и процедурите били тълкувани доста свободно. Но задържаните не признали нищо. Доброволно предложили да претърсят фермата им. Карсън и хората му го направили много старателно, може би защото имотът е малък — само Т-образният парцел с недовършената ограда и трите къщи, построени върху него. Не открили нищо. Карсън се обърнал за помощ към ФБР, които изпратили специализиран екип, оборудван с най-модерната техника на 80-те. Но и той не открил нищо. Братята Дънкан били освободени и се прибрали у дома. Следствието било замразено.
Ричър прекоси стаята на четири крака и отвори първия кашон. Беше приключил с общия преглед, сега го чакаха детайлите.
Докторът не отговори. Просто стоеше прав, насинен, треперещ и потен.
— Къде се намира в момента Ричър? — повтори въпроса Джейкъб Дънкан.
— Бих искал да седна.
— Пил ли си?
— Малко.
— В мотела?
— Не. Прецених, че мистър Винсънт няма да ми сервира.
— Къде тогава си пил?
— У дома.
— А после отиде пеша до мотела?
— Да.
— Защо?
— Да си взема лекарската чанта, която остана в колата.
— Значи си бил пиян, когато открадна пикапа ни?
— Да. На трезва глава не бих го направил.
— Къде е Ричър?
— Не знам.
— Искаш ли едно питие?
— Питие? — ококори се докторът.
— Да, питие. Предполагам, че знаеш какво означава това.
— Бих приел една глътка.
Джейкъб Дънкан се изправи, пристъпи към кухненския шкаф и извади почти пълна бутилка „Уайлд Търки“. От съседния шкаф извади чаша. Сложи ги на масата, а после разчисти стола в ъгъла, затрупан със стари писма, кълбо вълна и чифт стари ботуши. Пренесе го в средата на стаята и го постави зад доктора.
— Сядай — покани го той. — Можеш да се обслужиш.
Докторът седна, придърпа стола по-близо до масата и отпуши бутилката. Наля си щедра доза и я глътна наведнъж. После си наля още веднъж.
— Къде е Ричър? — отново попита Джейкъб.
— Не знам.
— Според мен знаеш. Крайно време е да направиш своя избор. Можеш да останеш тук, да пиеш от хубавия ми бърбън и да прекарваш времето си в приятни разговори. Но може да се случи и нещо друго — например да позволим на Сет да ти счупи носа. Сигурен съм, че ще му хареса. Или пък да поканим жена ти и да я подложим на известни унижения. Предполагам, че няма да се съпротивлява кой знае колко, защото ни познава отдавна. Никакви белези, никакви видими щети. Но всичко това може да се отрази на брака ти, особено след като тя разбере, че си неспособен да я защитиш. Ще приеме, че не искаш. Помисли си добре.
— Ричър си замина — рече докторът.
— Замина?
— Тръгна си днес следобед.
— С какво?
— С кола.
— Невъзможно — поклати глава Джейкъб. — Блокирали сме пътя във всички посоки.
— Много късно.
— Ти видя ли да го тръгва?
— Беше в мотела. Мисля, че той е сменил номерата, защото възнамеряваше да използва вашия пикап. Но после се появи някаква кола и той предпочете да пътува с нея.
— Каква кола?
— Не е от нашите. Човекът просто минаваше оттук.
— Каква марка беше колата?
— Не ме бива с колите. Май беше бяла.
— Ричър каза ли къде отива?
Докторът вдигна чашата и отпи голяма глътка.
— Каза, че заминава за Вирджиния.
— Защо?
— Не знам — отвърна докторът и отново напълни чашата си. — Но през цялото време, докато беше тук, говореше само за Вирджиния. През цялото време пътувал натам.