Време за умиране

Докторът не отговори. След повръщането гърлото го болеше, освен това не разбра въпроса.

— А може би някакво въображаемо чувство за превъзходство? — добави Джейкъб.

Докторът продължаваше да мълчи.

— Трябва да ни обясниш — настоя Джейкъб. — Тази тема е изключително интересна и се нуждае от задълбочено изследване.

— Не знам за какво говорите — изграчи докторът.

— Може би жена ти ще знае — подхвърли Джейкъб. — Дали да не я докараме тук и да си поговорим с нея?

— Оставете жена ми на мира.

— Какво каза?

— Моля да я оставите на мира.

— Защо? Тя би могла да ни позабавлява. Правила го е и преди. Познаваме я много преди теб. Поне пет-шест пъти е идвала тук. В тази къща, в която се намираме в момента. И ѝ беше приятно да го прави. Плащахме си, разбира се. Може би това е повлияло на отношението ѝ. Трябва да я попиташ какво е вършила за пари.

— Гледала е бебето.

— Така ли ти каза? Всъщност не се учудвам.

— Това е правила.

— Пак я попитай някой ден. Издебни я неподготвена. Едно време твоята съпруга беше момиче с много таланти. Може би ще ти разкаже някои неща, които ще ти харесат.

— Какво искате?

— Искаме да разберем психологията на онова, което си направил — обясни Джейкъб Дънкан.

— Какво съм направил?

— Поставил си твоите регистрационни номера на нашия пикап.

Докторът не каза нищо.

— Искаме да знаем защо и това е всичко — продължи Джейкъб Дънкан. — Не е чак толкова сложно. Проява на наглост или някакво послание? Може би си искал да отмъстиш за потрошената си кола? Права ли предявяваш, или правиш някакъв намек? Сърдиш се, че сме отишли твърде далеч?

— Не знам — прошепна докторът.

— Може би номерата са били сменени от някой друг?

— Не знам кой ги е сменил.

— Но не беше ти, така ли?

— Не.

— Къде намери пикапа?

— Пред мотела. Тази сутрин. Беше паркиран до моята кола. С моите номера.

— Защо не ги върна на мястото им?

— Не знам.

— Но шофирането с чужди регистрационни номера е престъпление, нали? Или подсъдно деяние. Нима медицинските лица могат да си позволяват подобно поведение?

— Предполагам, че не.

— Но ти си го направил.

— Съжалявам.

— Няма нужда да се извиняваш. Ние не сме съд, нито пък щатска комисия. Ще трябва да измислиш някакво оправдание, за да не изгубиш работата си. Какво ще прави жена ти, ако допуснеш подобно нещо? Може би ще бъде принудена да се върне към онова, което вършеше някога. Ама ние няма да я приемем. А и кой друг би я приел? На кого му е нужна някаква дърта кучка?

Докторът не каза нищо.

— Освен това си оказал медицинска помощ на снаха ми — добави след кратка пауза Джейкъб Дънкан. — Въпреки че беше предупреден да не го правиш.

— Аз съм лекар.

— Хипократовата клетва, а?

— Именно.

— Която гласи, че на първо място не бива да вредиш.

— Не съм вредил.

— Я виж лицето на сина ми.

Докторът се подчини.

— Ти го направи — рече Джейкъб.

— Не съм.

— Бил си причината, което е едно и също. Навредил си на човек.