Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Ох! Мамка му! - Дръпна ръка от главата й и я почеса в бедрото си. - За втори път ме ухапа! Не знаеш ли, че човешката слюнка е сто пъти по-опасна от животинската?
- Предполагам, че си го научил, докато си получавал дипломата си по биология, sитта сит 1аиdе - Тя се изправи с усилие и си сложи очилата. - Надявам се да хванеш гангрена и да ти направят ампутацията без упойка. Като използват резачка.
- Ще проверя дали къщата има таван, където да те заключа, както са правели едно време с лудите жени.
- Обзалагам се, че ако бях на осемнайсет, вместо на трийсет и четири, и през ум нямаше да ти мине да ме заключваш. Щеше да ме натъпчеш с дъвки и да ме показваш из целия град! Сега, когато знам, че си умник, слабостта ти към деца е още по-необяснима.
- Нямам слабост към деца!
Той сви по алеята, отвеждаща до къщата.
- Определено не изглеждаш уверен в способността си да се справиш със зряла жена.
- Кълна се, Джейн... По дяволите!
Натисна рязко спирачките и посегна, за да натисне главата й надолу за втори път, но бе твърде късно. Баща му вече я бе забелязал.
Бонър изруга и неохотно свали стъклото на прозореца.
- Какво става, татко? - извика, докато спираше зад твърде окаляния червен шевролет „Блейзър“.
- Ти как мислиш? Отвори проклетата порта и ме пусни да вляза.
„Страхотно - помисли си Кал с отвращение. - Направо страхотно. “ Чудесен завършек на този отвратителен ден. Натисна копчето, което управляваше портата, кимна на баща си и натисна газта, профучавайки покрай червената кола твърде бързо, за да може баща му да види Джейн добре.
Поомекналиге чувства, които изпитваше към нея допреди броени секунди, се изпариха. Не искаше да я запознава с родителите си. Точка по въпроса. Надяваше се, че на баща му няма да му хрумне да спомене някои от дейностите, които поглъщаха толкова голяма част от времето му. Колкото по-малко знаеше съпругата му за личния му живот, толкова по-добре.
- Води се по мен - каза й той. - Каквото и да правиш, не издавай, че си бременна.
- Той рано или късно ще научи.
- Е, нека да е по-късно. Много по-късно. И свали тези проклети бифокални очила!
Стигнаха до къщата и я избута вътре, преди да се върне и да поздрави баща си.
Джейн го чу да затръшва вратата и разбра, че е сърдит. Чудесно! Господин Summa cum laude заслужаваше да бъде ядосан. Прехапа устни и отиде в кухнята. Когато стигна там, сложи ръка върху корема си.
„ Съжалявам, малкото ми. Не знаех. Толкова съжалявам. “
Извади няколко изсъхнали листа от разрошената си коса. Трябваше да се пооправи, преди бащата на Кал да влезе, но просто не бе в състояние да събере енергия за нещо повече от това да побутне очилата на носа си, докато се чудеше как щеше да отгледа гений.
Гласът на Кал достигна до ушите й:
- .. .и понеже днес Джейн се чувстваше много по-добре, отидохме да видим Ани.
- Струва ми се, че след като е пооздравяла, би могъл да я докараш в града, за да се запознае с родителите ти.
Джейн остави якето си на един от столовете до кухненския плот и се обърна към мъжете, които тъкмо влизаха.
- Татко, снощи на вечеря вече го обсъждахме с теб и мама. Обясних ви...
- Забрави. - Баща му спря, когато я съзря.
Представата, която тя си бе изградила за него - за весел възрастен мъж със закръглен корем и рошава бяла коса - се разсея, когато го съгледа до портата. Сега имаше чувството, че пред себе си вижда по-възрастна версия на Кал.
Баща му имаше същото внушително излъчване - беше едър, излъчваше сурова красота... и изглеждаше страхотно в червената си памучна риза, омачкани панталони и поодраскани кожени ботуши. В гъстата му черна коса, която бе малко по-дълга и рошава от тази на сина му, проблясваха няколко сребърни кичура, но не изглеждаше на повече от петдесет и няколко години - прекалено млад и представителен, за да има трийсет и шест годишен син.
Очите му я обхождаха преценяващо и на Джейн не й беше никак трудно да различи прямия, безкомпромисен поглед, който бе виждала у Кал. Докато отвръщаше на изпитателния поглед, тя знаеше, че ще трябва да се докаже. Въпреки това той й се усмихна топло и й протегна ръка.
- Аз съм Джим Бонър. Приятно ми е най-после да се запознаем.