Бебето е мое

Само че тя отказваше да бъде сплашена.

- Някакви изследвания ли ще си правите? Надявам се, че не сте болен.

Кал се спусна напред.

- Имаш малко кал по лицето, миличка, от разходката до къщата на Ани. Може би ще е най-добре да се качиш на горния етаж и да се пооправиш.

- Няма нищо тайно - каза Джим. - Лекар съм и имам пациенти, които трябва да прегледам.

В продължение на един дълъг миг тя не бе в състояние да помръдне, връхлетяна наново от огромните размери на грешката, която беше допуснала. Обърна се рязко към Кал.

- Баща ти е лекар? Колко срамни тайни криеш още?

Нейното сърце сякаш се късаше, а той изглеждаше развеселен.

- Знам, че се надяваше на някой, който вари контрабандно спиртни питиета, миличка, но днес просто не ти е ден. Макар че като се замисля... татко, нали веднъж ми спомена, че прадядо ти имал спиртна фабрика някъде в планината?

- Така съм чувал от баща си. - Джим я погледна изучаващо. - Защо те интересува?

Кал не я остави да отговори и по-добре, защото буцата в гърлото й беше прекалено голяма, за да й позволи да изрече каквото и да било.

- Джейн е нещо като почитателка на южняшките планинци. Самата тя е градско чедо, но страшно си пада по всякакви селяшки истории и беше ужасно разочарована, когато установи, че носим обувки.

Джим се усмихна.

- Предполагам, че бих могъл да се събуя.

Откъм фоайето се разнесе мек женски глас с южняшки акцент.

- Кал, къде си?

Той въздъхна.

- В кухнята, мамо.

- Минавах насам и видях, че портата е отворена.

Също като баща му, жената, която се появи на прага, изглеждаше прекалено млада, за да има трийсет и шест годишен син, както и прекалено изискана, за да е дъщеря на Ани Глайд. Красива, добре поддържана и елегантна, тя бе оформила светлокестенявата си коса в къса, модерна прическа, която се извиваше зад ушите й и подчертаваше ясносините й очи. Вероятно имаше тук-таме сиви кичури, но ги бе прикрила с боя в естествен цвят. Високата й фигура беше подчертана от тесен черен панталон и широко сако от мек вълнен плат с цвят на грозде, на чийто ревер имаше абстрактна сребърна брошка. В сравнение с нея Джейн се почувства като някое бездомно просяче с изцапаното си лице и разпиляната коса, в която имаше листа.

- Ти сигурно си Джейн. - Жената пристъпи напред, протегнала едната си ръка. - Аз съм Лин Бонър. - Поздравът й беше топъл, но когато пое дланта й, снаха й изпита усещането за дълбока резервираност. - Надявам се, че се чувстваш по-добре. Кал каза, че си болна.

- Добре съм, благодаря.

- На трийсет и четири е - обяви Джим от мястото си до кухненския плот.

Лин сякаш се сепна за миг, а после се усмихна.

- Очарована съм.

Джейн усети, че започва да изпитва симпатия към майката на съпруга си. Баща му се настани на един от столовете до плота и изпружи крака.