Бебето е мое

Погледна надолу. Бузата й беше притисната до бедрото му, косата й - мека под пръстите му. Винаги бе толкова спретната, но сега френската й плитка почти беше предала богу дух. Копринени руси кичури се бяха разсипали по ръката и върху избелелите му дънки. Определено имаше красива коса, дори и както бе украсена с клонки и късчета изсъхнали листа. Ластичето, което придържаше плитката, едва се държеше, и Кал трябваше да потисне желанието да го дръпне и да разплете меките кичури с пръсти.

Знаеше, че скоро ще трябва да я пусне да се изправи - беше освирепяла като оса и започваше да беснее, но някак си му харесваше главата й да е в скута му, дори и да бълваше змии и гущери. Забеляза, че не носи почти никакъв грим и все пак, без очилата беше сладка. Почти като седемнайсетгодишно момиче със зрелостта на двайсет и пет годишна жена. Може би все още би могъл да я представи за...

Сякаш тя щеше да му позволи. Мамка му! Наистина беше страшно твърдоглава. Спомни си колко пъти му се беше искало Кели да не беше чак толкова мила. Бившата му приятелка бе красиво момиче, но с нея изобщо не можеше да се скара качествено, което означаваше, че никога не можеше да се отпусне напълно. С професорката нямаше такъв проблем. На съпругата му трябваше да й се признае едно - определено знаеше как да вдигне скандал.

Кал се намръщи. Да не би чувствата му към нея да омекваха? Как ли пък не! Той имаше отлична памет и никога нямаше да забрави как го беше изиграла. Просто заслепяващата ярост, която го беше поддържала през първите две-три седмици, бе избледняла. Може би този гняв най-сетне бе изтлял, когато я видя да обляга глава на дървото и я чу да казва, че ще отведе бебето в Африка.

Като се изключеше онова, което му беше причинила, той започваше да осъзнава, че навярно е добър човек. Прекалено сериозна и голяма сухарка. Но пък работеше усилено, което се доказваше от всички онези уравнения, които ръсеше из къщата като пътечка от трохи, и бе успяла да си извоюва място в един мъжки свят. Това, че искаше да помогне на баба му, говореше добре за нея, макар че усложняваше двойно нещата за него. Може би чувствата му все пак бяха поомекнали мъничко. Като видя колко се бе разстроила, когато откри, че не е глупакът, за когото го бе смятала, дори я съжали мъничко. Баща й очевидно здравата я бе прецакал в главата.

Отново погледна надолу и видя, че един рус кичур се бе измъкнал от плитката й и се бе навил като осмица около ципа му. Едва не простена на глас. Втвърди се веднага, щом натисна главата й в скута си. Дори по-отдавна, ако броеше онова сбори-кване на земята в двора на Ани. Ала вместо да се върне към нормалното си състояние, положението се влошаваше и ако тя обърнеше глава, несъмнено щеше да види издутината под ципа му. Схватката му с професорката го беше възбудила и той започваше да си мисли, че трябва да направи нещо по въпроса. Досега този брак му беше причинил само неудобства; време бе да се възползва от единственото му предимство.