Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Гласът на Ани проникна през мъглата на нещастието й.
- А, туй ще да е Калвин. Казах ти, че ще дойде да те вземе.
Чу шум от врата на кола, а после тежки стъпки по предната
веранда.
-Джейн! Къде е тя, по дяволите?
Тя се втурна във всекидневната.
- Ти, копеле!
Той пристъпи напред с разкривено лице.
- Дължиш ми солидьо обяснение!
- Господи, ненавиждам те!
- Не повече, отколкото аз - теб!
Очите му горяха от гняв, но в тях Джейн съзря още нещо, което сега бе толкова очевидно, че не можеше да повярва как не го бе забелязала по-рано - остър, пронизващ ум.
Искаше да се нахвърли отгоре му и да издере очите му, да разбие черепа и да изтръгне ума му. Трябваше да е глупав! Нали четеше комикси! Как можа да я предаде по този начин?
Изгубила и последното късче самоконтрол, тя разбра, че трябва да се махне, преди да е рухнала. С яростно възклицание се обърна рязко, изтича в кухнята и изхвръкна през разхлопаната задна врата.
Докато тичаше, чу зад себе си гневен вик.
- Върни се тук! Не ме карай да те последвам или ще съжаляваш!
Искаше да удари нещо. Имаше желание да се хвърли в най-дълбоката дупка и да остави земята да я погълне - всичко, само и само да спре ужасяващата болка, бушуваща в тялото й. Бебето, което вече обичаше повече от всичко друго на света, щеше да бъде откачалка.
Не го беше чула да се приближава зад нея и ахна, когато той я обърна рязко.
- Казах ти да спреш
- Съсипа всичко - извика тя.
- Аз? - Лицето му беше побеляло от бяс. - Ти, проклета лъжкинъо Ти си старица! Шибана бабишкера!
- Никога няма да ти го простя!
Джейн сви ръка в юмрук и го цапардоса в гърдите с такава сила, че болката от удара плъзна чак до рамото й.
Кал беше освирепял от гняв. Опита се да улови ръцете й, но в този миг за нея съществуваше само желанието да си отмъсти и не можеше да бъде удържана. Този мъж беше навредил на нероденото й дете и тя, която никога не беше удряла човек, искаше кръвта му.
Направо обезумя. Очилата й отхвръкнаха, ала не я беше грижа. Риташе, дращеше и се опитваше да му причини болка по всевъзможен начин.
- Престани веднага! Спри! - Ревът му разтърси върховете на дърветата.
Отново се опита да я удържи, но тя впи зъби в ръката му.
- Ох! - Очите му се разшириха от ярост. - Заболя ме, мамка му!
Насилието я караше да се чувства добре. Вдигна коляно, за да го забие в слабините му и почувства, че губи почва под краката си.
- Да не си посмял...
Бонър политна заедно с нея, омекотявайки падането й с тялото си, след което се извъртя, притискайки я към земята.
Сбиването беше изцедило силите й, ала той си изкарваше хляба като понасяше удари и сега не беше дори запъхтян. За сметка на това бе побеснял от гняв и си го изля върху нея.
- Веднага се успокой, чуваш ли ме? Държиш се като луда! Ти см луда! Излъга ме, измами ме, а сега се опитваш да ме убиеш, да не говорим, че да се държиш така надали се отразява добре на бебето. Кълна се, че ще те заключа в някоя психиатрия и ще заръчам да те наблъскат с антидепресанти.
Очите й запариха от сълзи, които искаше да скрие от него, но беше безсилна да удържи.
- Всичко съсипа!
- Аз? - Той настръхна от озлобление. - Не аз се държа като обезумял. И не аз казах на всички, че съм на двайсет и осем шибани години!
- Никога не съм ти казвала такова нещо. И не ругай!
- Ти си на трийсет и четири! Трийсет и четири! Някога възнамеряваше ли да ми го споменеш?
- И кога по-точно трябваше да го сторя? Когато нахълта в класната стая или когато ми крещеше по телефона? Или когато ме натъпка в самолета? Или може би докато ме държеше заключена в къщата си? Тогава ли трябваше да ти кажа?
- Не се опитвай да увърташ! Знаеше, че е важно за мен и преднамерено ме подведе.
- Преднамерено? Каква сложна дума от устата на един тъп футболист. Мислиш си, че е страшно интересно да се преструваш на необразован селяндур, та всички да те сметнат за глупак, така ли? Това ли е представата ти за забавление?
- За какво говориш?
Тя буквално изплю следващите думи насреща му.
- Мичиганският университет. Sитта сит 1аиdе.
- А, това ли!
Част от напрежението напусна тялото му и тежестта отгоре й поолекна.
- Господи, ненавиждам те! - прошепна тя. - Щях да имам подобри шансове, ако бях опитала с донор на сперма.