Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Кал каза, че си падала по южняшките селяни. Значи страшно трябва да те хареса, Амбър.
Джейн видя сина да отправя озадачен поглед към баща си, не й убегна и едва забележимото безочие, промъкнало се изведнъж в тона на Джим Бонър. Жена му обаче изобщо не реагира.
- Кал несъмнено ти е казал, че току-що се върнахме от почивка, съчетана с медицинска конференция. Наистина съжалявах, че не се чувстваше достатъчно добре, за да се присъединиш към нас на снощната вечеря. Но ще поправим пропуска в събота. Джим, ако не вали, може да запалиш скарата.
Джим кръстоса глезени.
- О, Амбър, след каю Джейн толкова харесва южняшките традиции, не е ли по-добре да забравим за скарата и ти да й приготвиш някой от специалитетите на семейство Глайд? Например боб със сланина или пък малко от онази пача, дето майка ти я приготвяше. Някога опитвала ли си пача, Джейн?
- Не, мисля, че не съм.
- Не мога да си представя, че Джейн би поискала нещо такова - хладно каза Лин. - Вече никой не яде пача.
- Може отново да я върнеш на мода, Амбър. Защо не кажеш на всичките си шикозни приятелки следващия път, когато отидеш на някоя от онези големи благотворителни събирания в Ашвил.
Кал се взираше в родителите си така, сякаш ги виждаше за първи път.
- Откога наричаш мама Амбър?
- Това й е името - отвърна Джим.
- Ани го използва, но никога не съм чувал ти да се обръщаш към нея така.
- Къде пише, че човек трябва да прави нещата по един и същи начин цял живот?
Кал погледна към майка си, ала тя не каза нищо. С очевидно неудобство той се извърна и отново отвори вратата на хладилника.
- Наистина ли никой не иска сандвич? Мамо?
- Не, благодаря.
- Пачата е част от наследството на семейство Глайд. - Джим явно нямаше намерение да се откаже току-така от тази тема. - Нали не си го забравила, Амбър?
Той прониза жена си с толкова студен поглед, че Джейн усети пристъп на съчувствие към майката на съпруга си. Знаеше точно какво е да попаднеш под прицела на подобен поглед. Без да изчака отговор, Джим се обърна към нея:
- Пачата е като наденица, Джейн, но се прави от свинска глава без очите.
Лин се усмихна малко сковано.
- Направо отвратително. Не знам защо майка ми изобщо я приготвяше. Преди малко се чухме по телефона - именно от нея разбрах, че се чувстваш по-добре. Изглежда, че доста те е харесала.
- И аз я харесвам. - Джейн искаше да сменят темата също толкова силно, колкото и новата й свекърва.
Не само че подмолните течения на напрежението между родителите на Бомбардировача я караха да се чувства неудобно, но и напоследък стомахът й не беше особено предсказуем и никак не й се искаше да рискува с разговори за очни ябълки и свински глави.
- Кал ни каза, че си физичка - рече Лин. - Истински съм впечатлена.
Джим се изправи от стола.
- Жена ми не завърши гимназия, така че понякога се смущава в присъствието на високообразовани хора.
Лин изобщо не изглеждаше смутена и Джейн почувства, че Джим Бонър започва да й става неприятен с далеч не толкова деликатните си подигравки. Съпругата му може и да бе готова да пренебрегне държанието му, но не и тя.
- Няма абсолютно никаква причина за смущение - заяви тя с равен глас. - Някои от най-големите глупаци, които познавам, са с висше образование. Но защо ли ви го казвам, доктор Бонър? Сигурна съм, че и сам сте го виждали.
За нейна изненада той се усмихна. След това пъхна ръка под яката на жена си и разтьрка врата й с фамилиарността на някой, който го правеше от близо четири десетилетия насам. Жестът беше толкова интимен, че Джейн изведнъж почувства, че е нагазила във води, които бяха прекалено дълбоки за нея, и й се прииска да си бе държала устата затворена. Каквито и проблеми в брака си да имаха тези двамата, очевидно съществуваха от години и не й влизаха в работата. Животът й бе наситен с предостатъчно собствени брачни противоречия, за които да се тревожи.
Джим се отдръпна от жена си.
- Трябва да вървя или ще закъснея за визитация. - Обърна се към снаха си и я стисна приятелски за ръката, след което се усмихна на сина си. - Приятно ми беше да се запознаем, Джейн. Ще се видим утре, Кал.
Бащинската му обич беше очевидна, ала Джейн забеляза, че докато излизаше, дори не погледна съпругата си.
Кал сложи пакет с колбаси и сирене върху кухненския плот и когато чу външната врата да се затваря, се обърна към майка си.
Тя отвърна на погледа му със съвършено самообладание и Джейн усети, че невидимата бариера, издигала се около нея до този миг, изчезна в секундата, в която съпругът й си отиде.