Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Което и трябваше да направиш.
Въпреки думите си, вече не звучеше чак толкова ядосан, ала Джейн имаше чувството, че отвътре я разяжда сярна киселина. Знаеше, че трябва да го попита, въпреки че се ужасяваше да чуе отговора, но преглътна с усилие и успя да зададе въпроса си:
- Какъв е коефициентът ти на интелигентност?
- Нямам представа. За разлика от теб, аз не го нося татуиран върху челото си.
Той се претърколи на една страна и тя най-сетне успя да се изправи.
- Ами резултатите ти от изпитите САТ?
- Не си спомням.
Тя го изгледа остро.
- Лъжеш! Всички си спомнят резултата си от САТ.
Той се изправи, изтупвайки няколко мокри листа от дънките си.
- Говори, по дяволите!
- Нищо няма да ти кажа. - Звучеше подразнен, но не особено опасен.
Това обаче не я успокои. Тъкмо обратното - Джейн отново усети как в нея се надига истерия.
- Кажи ми още сега, или се кълна, че ще намеря начин да те убия! Ще сложа стрихнин в храната ти! Ще те накълцам със сатър, докато спиш! Ще изчакам да влезеш под душа и ще хвърля вътре някой електрически уред! Някоя вечер ще те причакам до вратата и когато влезеш, ще ти разбия главата с бейзболна бухалка!
Той спря да си отупва дънките и я погледна някак с любопитство, вместо с тревога. Джейн осъзнаваше, че като се държи по този начин изглежда още по-ирационална и това съвсем я влуди.
- Казвай!
- Ама че си била кръвожадна! - Бонър поклати глава с леко слисано изражение. - Това с електрическия уред... ще ти трябва удължител или нещо такова, за да стигнеш чак до душа. Или може би не възнамеряваш да го включиш?
Тя стисна зъби. Чувстваше се пълна глупачка.
- Ако не е включен, няма да може да те изпържи, нали така?
- Имаш право.
Пое си дълбоко дъх и опита да си възвърне здравия разум.
- Кажи ми резултата си от САТ. Поне това ми дължиш.
Кал сви рамене и се наведе, за да вдигне очилата й.
- Някъде около хиляда и четиристотин или нещо такова. Може да е и по-малко.
-Хиляда и четиристотин!
Джейн го удари с всичката сила, която имаше, а после се отдалечи от него, потъвайки в гората. Бомбардировача беше лицемер и измамник и тя се чувстваше отвратена до дъното на душата си. Дори Крейг не бе умен колкото него.
- В сравнение с теб аз съм направо тъпак - извика той и я последва.
- Да не си ми проговорил никога вече.
Кал се доближи до нея, но не я докосна.
- Хайде де, Роузбъд. Трябва да се успокоиш достатъчно, за да мога да те нахокам заради това, което ми причини... а то е далеч по-лошо от проклетите ми резултати от САТ.
Тя се обърна рязко към него.
- На мен не си ми сторил нищо! Направи го на детето ми, не го ли разбираш? Заради теб едно невинно дете ще порасне, смятано за откачалка.
- Никога не съм ти казвал, че съм глупав. Ти реши, че е така.
- Говореше с граматични грешки! Първата ни нощ заедно го направи няколко пъти!
Ъгълчето на устните му трепна едва забележимо.
- Просто за цвят. Няма да ти се извинявам за това.
- Из цялата къща е пълно с комикси!
- Само се опитвах да отговоря на очакванията ти.
В този миг Джейн не издържа и рухна. Обърна му гръб, кръстоса ръце върху ствола на най-близкото дърво и подпря чело върху китката си. Всички унижения от детството й се завърнаха - подигравките и жестокостта, ужасната изолация. Никога не се бе чувствала намясто, а сега същото очакваше и детето й.
- Ще заведа бебето в Африка - прошепна тя. - Далеч от цивилизацията. Аз ще го уча, за да не се налага да израсне с гаврите на другите деца.
Учудващо нежна ръка докосна тила й и започна лекичко да я разтрива.
- Няма да ти позволя да го направиш, Роузбъд.
- Ще го сториш, когато видиш, че всички го смятат за отка-чалка.
- Никой няма да мисли по този начин. Така ли гледаше баща ти на теб?
Всичко в Джейн се вцепени. Тя се отдръпна от него, извади носна кърпичка от джоба на якето си и бавно избърса очите си и си издуха носа, опитвайки се да възвърне самоконтрола си. Как можа да допусне да се срине по този начин? Нищо чудно, че той я мислеше за луда.
Подсмръкна за последен път и когато Кал й подаде очилата, си ги сложи, без да обръща внимание на парченцата мъх, които стърчаха от едната дръжка.
- Съжалявам, че направих такава отвратителна сцена. Не знам какво ми стана. Досега не бях удряла никого.
- Усещането е страхотно, нали?
Той се ухили широко и за нейно изумление върху суровата му буза се появи трапчинка. Поразена, тя я погледа в продължение на няколко дълги мига, преди да успее да събере мислите си.