Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Благодаря — отвърнах. — Ще го имам предвид.
— Чувал съм за теб — каза той. — Ние, свръхсъществата, общуваме помежду си. За теб казват, че не си като другите хора.
— Така е — нормалните мъже може да ме смятаха за привлекателна на външен вид, но дълбоката същност на Суки Стакхаус ги плашеше и отблъскваше. Ако случайно се възгордеех от комплиментите, които получавах от Ерик, Бил или Алсид, достатъчно беше да се заслушам в мислите на клиентите в бара и самочувствието ми мигом се смачкваше. Леденият вятър ме пронизваше и аз се загърнах още по-плътно в старото си синьо палто. Като повечето същества с двойствена природа, Калвин понасяше студа много по-леко от хората. — Но не съм като вас, макар че оценявам твоето… ъм… любезно предложение.
Много исках да разбера на какво се дължи тази чест, но не посмях да попитам направо.
— Знам, че не си като нас. Всъщност това само засилва твоята… Работата е там, че в Хотшот кръвосмешението е традиция и се практикува много отдавна. Кристъл сама го каза. Тя може да се превъплъщава само по пълнолуние, но дори и тогава възможностите й са доста ограничени — той посочи към лицето си. — Нали забелязваш, че очите ми се различават от човешките? Имаме нужда от прилив на нова кръв, на нови гени. Ти не си с двойствена природа, но не си и обикновена жена. Обикновените жени не оцеляват дълго тук.
Хм, нещата започваха да добиват злокобен оттенък, но аз съчувствах на събеседника си и разбирах тревогата му. Калвин Норис бе главатарят на това особено общество и носеше отговорност за неговото бъдеще.
Той погледна намръщено към къщата, от която се бе появил светлокосият мъж, но после отново се обърна към мен, за да довърши мисълта си.
— Смятам, че ще харесаш местните хора. Убеден съм, че си много подходяща за разплод. Разбрах го веднага щом те видях.
Изумителен комплимент! Дойде ми толкова изненадващо, че останах безмълвна.
— Поласкана съм и оценявам предложението ти. Ще го имам предвид — отвърнах аз, след като се опомних. — Рано или късно полицията ще разбере, че Кристъл и Джейсън са били заедно в новогодишната нощ. Ако вече не са го разбрали. И ще дойдат да я разпитат.
— Да заповядат — отвърна Калвин Норис. Златистозелените му очи сякаш се усмихваха. — И друг път са идвали, но нищичко не са успявали да изкопчат. Надявам се да откриеш брат си. Ако имаш нужда от помощ, насреща съм. Работя в Норкрос. Сериозен човек съм.
Благодарих му още веднъж и с облекчение се качих в колата си. Кимнах на Калвин за довиждане, запалих двигателя и излязох на заден ход от алеята. Значи Калвин Норис работеше в дървопреработвателната фабрика в Норкрос. Перспективно предприятие. Плащат добре на работниците си и непрекъснато се развиват. Имала съм и по-лоши предложения, това поне е сигурно.
Докато шофирах към „Мерлот“, се чудех дали Кристъл се е опитвала да забременее от Джейсън. Калвин изобщо не изглеждаше разтревожен, че племенницата му е правела секс с почти непознат мъж. От Алсид знаех, че върколаците се стараеха да създават потомство със себеподобни, за да са сигурни, че децата им ще бъдат чистокръвни върколаци. А жителите на това малко общество очевидно се стремяха да разнообразят генофонда си с човешки материал, вместо да създадат ново поколение върколаци, чиято сила постепенно отслабваше заради прекомерното кръвосмешение помежду им.
Завръщането ми в „Мерлот“ бе равносилно на пътуване с машина на времето от миналия век в настоящия. Питах се от колко ли време съществуваше селцето Хотшот на този кръстопът и какво задържаше жителите му там. Но тъй като нямах отговор на този въпрос, реших да насоча вниманието си към по-актуални теми.
Този следобед в бар „Мерлот“ цареше небивало спокойствие. Преоблякох се, препасах черната си престилка, пригладих косата си и измих ръцете си. Сам стоеше зад бара със скръстени пред гърдите ръце и замислен поглед. Холи тъкмо сервираше кана бира на някакъв самотен посетител.
— Как беше в Хотшот? — попита ме Сам.
— Много странно място.
Той ме потупа по рамото.
— Успя ли да разбереш нещо?
— Всъщност да. Само дето не съм сигурна как да го тълкувам — забелязах, че Сам се нуждаеше от подстригване; медночервените непослушни къдрици му придаваха вид на ренесансов ангел.