Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Виждала ли си Бил скоро? — попита Порша и попи устните си със салфетка. Опитваше се да разсее неловкото мълчание с любезен въпрос, но всъщност успя да ме ядоса още повече.
— Не — казах. — Имате ли нужда от нещо друго?
— Не, благодаря, вече приключихме — бързо отвърна тя. Аз се завъртях на пета и тръгнах. И тогава на устните ми цъфна усмивка. Точно когато аз си помислих: Кучка, Порша си каза наум: Ама че кучка.
Какъв апетитен задник, побърза да се включи и Анди. Проклетата ми телепатия! Не дарба, а наказание, което не бих пожелала и на най-големия си враг. Завиждах на хората, които чуваха единствено с ушите си.
В бара влязоха Кевин и Кения, но не за да пият, а за бърза вечеря по време на дежурство. Тяхното служебно партньорство от години забавляваше жителите на Бон Темпс. Белоснежният Кевин беше висок и тънък като тръстика — същински бегач на дълги разстояния; да се чуди човек как не се огъваше под тежестта на пистолета, който висеше на колана му. В сравнение с него партньорката му Кения беше с няколко сантиметра по-висока, с петнайсет нюанса по-тъмна и двойно по-тежка. Мъжете в бара от две години залагаха пари по повод естеството на взаимоотношенията им, като — разбира се — обличаха облозите си в далеч по-пиперливи думи.
Знаех (по неволя), че Кения (в комплект с белезниците и полицейската си палка) ежедневно присъстваше в бляновете на много от клиентите в бара; знаех и друго — че онези, които най-много се шегуваха с Кевин, имаха най-зловещи фантазии. Докато носех хамбургерите им към масата, се фокусирах върху мисловната активност на двамата полицаи. Кения се чудеше дали да не предложи на Бъд Диърборн да включат в издирването на Джейсън и кучета следотърсачи от съседната община, а Кевин се тревожеше за сърцето на майка си, което напоследък често излизаше от обичайния си ритъм.
— Суки — каза Кевин, след като им занесох бутилка кетчуп. — Днес няколко души минах през полицията с обявления за изчезнал вампир.
— Видях един такъв плакат в супермаркета — отвърнах аз.
— Не казвам, че щом си излизала с вампир, трябва да си експерт по тези въпроси — деликатно продължи той, защото Кевин винаги се стараеше да се държи любезно с мен, — но се чудех дали случайно не си виждала този вампир. Преди да изчезне, имам предвид.
Кения също ме погледна и търпеливо зачака отговора ми. Междувременно си мислеше, че имам изумителната способност да се забърквам в неприятности, въпреки че сама по себе си не съм лош човек (благодаря, Кения), и искрено се надяваше Джейсън де се завърне жив и здрав. Кевин си мислеше, че аз винаги се държа любезно с него и Кения; о, и още нещо — че за нищо на света не би ме докоснал. Въздъхнах — незабележимо, надявам се. Двамата седяха и чакаха отговора ми. Поколебах се, докато реша коя е най-добрата ми опция. Накрая реших, че винаги е най-лесно да кажеш истината.
— Да, разбира се. Ерик е собственик на вампирски бар в Шривпорт — казах. — Виждала съм го, когато съм ходила там с Бил.
— А не си ли го срещала тия дни?
— Гарантирам ви, че не съм го отвлякла от „Вамптазия“ — отвърнах аз, преливаща от сарказъм.
Кения ме изгледа накриво. Съвсем основателно, при това.
— Никой не е казал такова нещо — каза тя и мислено добави: Не ми създавай проблеми, девойко.
Свих рамене и се оттеглих.
Имах доста работа, тъй като някои хора продължаваха да ядат вечерята си, а други да я пият. Започнаха да прииждат и клиенти, които искаха да пийнат нещо, след като са се нахранили вкъщи. Холи също имаше много работа. На всичкото отгоре един от клиентите — служител на телефонната компания — разля бирата си на пода и на нея й се наложи да изтича за кофата и парцала. Едва смогваше, горката. Изобщо не забеляза — за разлика от мен, — че входната врата се отвори, защото стоеше с гръб към нея и сервираше поръчката на Сид Мат Ланкастър. Младежът, нает от Сам да ни помага в почистването, тъкмо разтребваше едно от сепаретата след току-що приключилото парти на общинските служители, а аз се залових да оправя масата на двамата Белфльор. Анди говореше със Сам, докато чакаше Порша да излезе от тоалетната. Прибрах бакшиша си — точно петнайсет процента от стойността на сметката и нито цент повече. Каква щедрост! От входната врата нахлу студен въздух и аз неволно погледнах нататък.
В бара влезе жена — висока, слаба и толкова широкоплещеста, че се наложи да хвърля поглед към гърдите й, за да получа потвърждение за пола й. Къса кестенява коса — много гъста — и абсолютно никакъв грим. Придружаваше я някакъв мъж, но той се появи в полезрението ми едва, когато жената отстъпи встрани. И неговото телосложение си го биваше; изпод тясната му тениска изпъкваха мускули, каквито виждах за пръв път през живота си. Часове — не, години! — прекарани във фитнес залата. Ситните му кестеняви къдрици се спускаха до раменете и изглеждаха доста по-тъмни от брадата и мустаците му. Никой от двамата не носеше връхна дреха въпреки студеното време. Новодошлите се запътиха към мен.