Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Едно нещо вече знаех със сигурност: за нищо на света не бих искала да съм близо до Хотшот през трите нощи около пълнолуние.
— Ти си сервитьорката от „Мерлот“ — каза той и премести втренчения си поглед от Кристъл върху мен.
— Аз съм една от сервитьорките в „Мерлот“.
— И си приятелка на Сам.
— Да — небрежно отвърнах аз. — Сам ми е приятел, Алсид Ерво също. Познавам и полковник Флъд.
Тези имена определено значеха нещо за Калвин Норис. Изобщо не се изненадах, че е чувал за тези видни фигури от обществото на шривпортските върколаци — а очевидно вече познаваше и Сам. Моят шеф не жалеше време и средства да се свърже с колкото се може повече представители на местното свръхестествено общество.
Кристъл седеше на дивана все така начумерена, но не изпускаше и дума от разговора ни. От съседната стая се появи момиче, облечено в дънков гащеризон, и взе на ръце детето. Въпреки че лицето й бе по-закръглено и не толкова изразително, не беше трудно да се сетя, че това е по-малката сестра на Кристъл. Която отново чакаше бебе.
— Имаш ли нужда от нещо, чичо Калвин? — попита тя и ме изгледа над рамото на детето.
— Не, Доун. Погрижи се за Матю — тя изчезна навътре в къщата с товара си на ръце. Значи правилно бях отгатнала пола на детето.
— Кристъл — каза Калвин Норис с ужасяващо спокоен глас, — очаквам да чуя от теб какво се е случило.
Девойката изглеждаше шокирана от тази заповед. Очевидно бе смятала, че й се е разминало.
Нямаше друг избор, освен да се подчини. Отне й малко време, но все пак го направи.
— Джейсън ме покани да го придружа на новогодишното парти — каза тя. — Запознах се с него в „Уолмарт“, когато отидох да си купя дамска чанта.
Въздъхнах. Джейсън умееше да си намира партньорки къде ли не. Накрая щеше да си лепне някоя заразна болест (ако вече не го бе направил) или да го споходи неочаквано бащинство, а аз нямаше да имам друг избор, освен да гледам отстрани и да кърша пръсти.
— Попита ме дали искам да посрещна Нова година с него. Останах с впечатлението, че жената, с която е имал уговорка, се е отметнала в последния момент, защото мъже като него не остават сами в новогодишната нощ.
Свих рамене. Брат ми можеше да си уреди и провали среща не с една, а с пет жени за новогодишната нощ. Той тичаше подир всяка фуста и жените в живота му често го зарязваха именно поради тази причина.
— Той е сладур, а аз исках да се измъкна от Хотшот, затова веднага приех предложението му. Попита дали може да дойде да ме вземе от вкъщи, но аз не исках съседите да го виждат, затова му казах, че просто ще го чакам на спирката и ще отидем до бара с пикапа му. Така и направихме. Прекарахме си чудесно, после отидохме у тях и продължихме със забавленията — тук Кристъл направи пауза и злобно ме изгледа. — Искаш ли да знаеш дали е добър в леглото?
Въздухът се раздвижи и от ъгълчето на устата й потече кръв. Ръката на Калвин се върна в предишното си положение още преди да съм разбрала, че е помръднала.
— Дръж се любезно. Не е нужно да вадиш лошата си страна на показ пред непознати хора — изрече той толкова сериозно, че аз мислено се зарекох да се държа любезно в името на собствената си безопасност.
— Добре. Това беше малко грубо, признавам — съгласи се тя и веднага омекна. — Разбрахме се да прекараме заедно и следващата нощ, така че аз се измъкнах от вкъщи и отидох у тях. Той трябваше да се отбие за малко у сестра си… у вас вероятно. Той има една сестра, нали?
Кимнах.
— Помоли ме да го изчакам и обеща, че няма да се бави. Исках да го придружа, но той не се съгласи. Обясни ми, че някакъв вампир гостува на сестра му и не иска да ме запознава с него.
А според мен брат ми просто е знаел какво ще е мнението ми за Кристъл и затова е предпочел да не ми я води.
— Той прибра ли се вкъщи? — попита Калвин и я извади от унеса й.
— Да — отвърна Кристъл и аз наострих уши.
— Какво се случи след това? — отново я подкани Калвин.
— Не съм съвсем сигурна — отвърна тя. — Бях в къщата, чаках го, чух как паркира пикапа си и си мисля: „О, божичко, тук е, купонът започва“, обаче не го чувам да се качва по стълбите и се чудя какво става. Разбира се, всички лампи навън светят, но аз не поглеждам през прозореца, защото съм сигурна, че е той — ама разбира се, че ще е сигурна, нали е върколак, подушила го е. — Наострям слух — продължи тя — и чувам, че тръгва да заобикаля къщата. Решавам, че ще влезе през задния вход поради някаква причина, знам ли аз каква, кални ботуши, нещо такова.