Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Запозна ли се с Калвин Норис?
— Да. Именно той накара Кристъл да говори с мен и ми направи изключително странно предложение.
— И какво е то?
— Ще ти кажа, но някой друг път — иначе казано: Убий ме, представа нямам как точно да го формулирам. Бузите ми пламнаха от срам и аз побързах да си намеря работа на мивката.
— Калвин е свестен мъж, доколкото ми е известно — бавно изрече Сам. — Работи в Норкрос и е шеф на бригада. Добра застраховка, пенсионно осигуряване и всичко останало. Неколцина от останалите мъже в Хотшот работят като заварчици в собствена работилница и се справят много добре. Но нямам представа какво се случва в Хотшот вечер, когато всички се приберат от работа. Никой не знае всъщност. Познаваш ли шериф Дауди? Джон Дауди? Бил е шериф още преди да се преместя тук.
— Да, помня го. Веднъж прибра Джейсън по обвинение във вандализъм. Баба трябваше да плати гаранцията му, за да го пуснат от ареста. Шериф Дауди изнесе на Джейсън такова конско, че брат ми се беше кротнал… поне за известно време.
— Сид Мат ми разказа какво се е случило с шерифа. Една пролет Джон Дауди отишъл в Хотшот, за да арестува по-големия брат на Калвин — Карлтън Норис.
— По какво обвинение? — Сид Мат Ланкастър беше възрастен адвокат, известен в целия регион.
— Изнасилване. Девойката имала не само желание, но и опит, обаче била непълнолетна. Вторият й баща решил, че Карлтън е опозорил семейството им.
Доста сложни обстоятелства.
— И какво точно се случило?
— Никой не знае. Късно същата вечер открили патрулната кола на Дауди в покрайнините на Хотшот. Празна. Никаква кръв, никакви отпечатъци. Никой не го е виждал оттогава. И никой от жителите в Хотшот не помни да го е виждал през онзи ден. Така поне твърдят всички.
— Също като Джейсън — тихо казах аз. — Той проста изчезна…
— Но Джейсън се е намирал в собствената си къща, а според теб Кристъл няма нищо общо със случая.
Наложи се да се отърся от вцепенението си.
— Прав си. А някой знае ли какво точно се е случило с шериф Дауди?
— Не. Но оттогава никой не е виждал и Карлтън Норис.
Ама че работа!
— И каква е поуката от тази история?
— Поуката е, че жителите на Хотшот раздават правосъдие според собствените си закони.
— И ти предпочиташ да са на твоя страна — това беше моята поука от историята.
— Да — отвърна Сам. — Естествено. Те нищо ли не си спомняш? Това се е случило преди петнайсетина години.
— Тогава съм имала достатъчно свои проблеми — свих рамене аз, след като набързо пресметнах, че тогава съм била единайсетгодишно сираче, наскоро открило телепатичните си способности. Барът полека-лека започна да се пълни с клиенти, решили да пийнат нещо след работа на път за вкъщи. През остатъка от вечерта двамата със Сам не успяхме да си кажем нищо повече, но, честно казано, това ме устройваше идеално. Сам често играеше главната роля в някои от интимните ми фантазии и аз много го харесвах, но точно в момента имах толкова много грижи и тревоги, че нямах сили да мисля и за него.
През същата тази вечер открих, че някои жители на Бон Темпс дори се радваха на изчезването на Джейсън. Като например Анди Белфльор и сестра му Порша, които се отбиха да хапнат в „Мерлот“, защото баба им Карълайн имаше гости за вечеря и те не искаха да й се пречкат. Детективът Анди и адвокатката Порша не фигурираха в списъка на любимите ми хора. Преди време Бил откри, че те се явяват негови далечни потомци, и разработи сложен план, чрез който да направи анонимно финансово дарение в тяхна полза. Анди и Порша с чиста съвест харчеха мистериозното си наследство, но аз непрекъснато се дразнех, когато виждах как пръскат парите му за нови коли, скъпи дрехи и ремонт на къщата си, а в същото време не можеха да понасят не само Бил, но и мен, като негова приятелка.
До момента, в който започнах да излизам с Бил, Анди имаше съвсем нормално отношение към мен. Поне се държеше любезно и оставяше прилични бакшиши. Порша просто не ме забелязваше — тя си имаше достатъчно свои грижи. Хората разправяха, че се появил кандидат за ръката й, но в мен се прокрадваше коварното съмнение, че ухажорът й проявяваше по-голям интерес към богатството й, отколкото към нея. Понякога се чудех дали късметът на Анди и Порша не растеше правопропорционално на моята злочестина. В тази зимна вечер двамата изглеждаха в чудесно настроение и нагъваха хамбургери със завиден апетит.
— Съжалявам за брат ти, Суки — каза Анди, докато му наливах втора порция чай.
Изгледах го с каменно изражение на лицето. Лъжец. Секунда по-късно той премести погледа си върху солницата и се втренчи в нея с такъв интерес, сякаш очакваше да му проговори.