Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Поех дълбоко въздух. Кристъл най-после започваше да говори по същество. Само след минута щях да знам истината. Усещах го.
— И после, някъде зад къщата, но по-далеч, на метри от верандата, чувам някаква врява, крясъци и прочее, и после всичко утихна.
Ако не беше свръхсъщество, нямаше да чуе почти нищо. Ето, знаех си, че ще намеря нещо положително в цялата тази гадост.
— Излезе ли да огледаш наоколо? — попита Калвин. Захабената му ръка се протегна към черните къдрици на Кристъл и той я помилва като любимо куче.
— Не, сър, не огледах.
— Подуши ли миризма?
— Не посмях да отида по-близо — призна тя и се намръщи. — Вятърът духаше в противоположната посока. Усетих слаб мирис от Джейсън. Надуших и кръв… а може би и още нещо.
— Какво например?
Кристъл заби поглед в ръцете си.
— Свръхсъщество, но не съм много сигурна. Някои от нас могат да се трансформират по всяко време, не само по пълнолуние. Аз не мога, за съжаление, иначе щях да разпозная следата — каза тя и ме погледна така, сякаш ми се извиняваше.
— Вампир? — попита Калвин.
— Не познавам вампирската миризма — простичко отвърна тя. — Не знам.
— Вещица? — попитах аз.
— Те по-различно ли миришат от обикновените хора? — изненада се Кристъл.
Свих рамене. Нямах представа.
— Какво направи после? — попита Калвин.
— Стана ми ясно, че някой… че нещо е отнесло Джейсън в гората. И аз просто… уплаших се. Не ми стигна смелост да го търся — тя сви рамене. — След това се прибрах вкъщи. Какво друго можех да направя?
Положих усилие да не се разплача, но сълзите сами потекоха по бузите ми. За пръв път признах пред себе си, че не съм сигурна дали някога ще видя брат си отново. Но ако намерението на нападателя е било да убие Джейсън, защо просто не е оставил трупа му в задния двор? Както спомена и Кристъл, в нощта на първи януари нямаше пълнолуние. Но не всичко на този свят се случваше по пълнолуние…
За съжаление, разполагах с достатъчно познания за паралелния свръхестествен свят, а там гъмжеше от същества, които можеха да погълнат Джейсън наведнъж. Или на няколко хапки.
Но аз просто не можех да си позволя да мисля за това. Макар че сълзите ми продължаваха да текат, положих усилие да се усмихна.
— Много ви благодаря — любезно казах аз. — Задължена съм ви, че ми отделихте от времето си. Няма да ви задържам повече.
Кристъл ме изгледа подозрително, но чичо й се наведе и ме потупа по ръката — жест, който изненада всички ни, включително и него.
Калвин Норис ме придружи до колата ми. Гъстите облаци скриваха слънцето и навън беше станало още по-студено. Вятърът брулеше голите клони на огромните храсти, които опасваха двора. В тях разпознах форзиции — или жълти камбанки, както ги наричаха в детските стихчета, — спиреи и дори магнолии. Около тях сигурно имаше засадени нарциси и перуники — същите цветя, които растяха в градината на баба ми, и същите храсти, които красяха южняшките дворове поколения наред. Сега всичко изглеждаше мрачно и неприветливо, но през пролетта Майката Природа щеше да прикрие нищетата с живописни краски.
Малко по-надолу по улицата, през няколко къщи от дома на семейство Норис, някакъв човек излезе от бараката в двора си и внимателно ни огледа. После бързо се шмугна в къщата и хлопна вратата. Отдалече не успях да го видя много добре — запомних единствено светлата му гъста коса, — но пъргавината му бе просто феноменална. Местните жители не просто недолюбваха пришълците — те откровено ги ненавиждаха.
— Аз живея ей там — посочи Калвин към доста по-приветлива къща, прясно боядисана в бяло. По всичко личеше, че този дом има грижовен стопанин — автомобилната алея изглеждаше в безупречно състояние, а бялата барака за инструменти стоеше стабилно върху равна циментова основа.
Кимнах.
— Много е хубава — отвърнах аз. Гласът ми едва доловимо трепереше.
— Искам да ти направя едно предложение — каза Калвин Норис.
Постарах се да изглеждам заинтригувана.
— В момента ти си жена без протекции — продължи той. — Брат ти го няма. Надявам се да се върне, но дотогава ще имаш нужда от закрилник.
Началото на предложението му изобщо не ми се понрави, но нямах никакво желание да влизам в спор с върколак. В крайна сметка, той ми направи огромна услуга, като накара Кристъл да проговори. Затова просто мълчах, треперех от студ и полагах огромни усилия да изглеждам любезна.
— Ако имаш нужда от убежище и закрилник, аз съм твоят човек — каза той и златистозелените му очи се впиха в моите.
Ще ви кажа защо не отхвърлих с възмущение предложението на Калвин: защото в него нямаше и капчица високомерие. Защото според неговите нрави той проявяваше максимална любезност. Разбира се, въпросният статут на „закрилник“ предполагаше и други неща, освен закрилата, но в поведението му нямаше нищо похотливо или откровено обидно. Калвин Норис бе готов да рискува спокойствието си в името на моята безопасност. Предложението му звучеше напълно искрено и аз нямах основание да се дразня.