Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Язон замълча.
— Но сега мисля за съвсем друго. Мисля, че разбрах в какво се крие тайната на неунищожимостта на доктор Солвиц. Той не е андроид, но не е и човек. Мисля, че…
Язон не успя да довърши, защото на вратата се почука. Не беше доктор Солвиц, нито момичето-андроид от обслужването. Беше Троу. Истински, жив! Усмихна се, като че нищо не е било и зададе съвсем идиотски въпрос:
— Приятели, в неподходящ момент ли идвам?
Седемнадесета глава
Пред погледа на Кърк още се мержелееше някаква мъглива паяжинка, но той вече можеше да се разхожда из кораба сам, без чужда помощ, а най-важното — престана да усеща болката в хълбока и след като внимателно отлепи биопласта, забеляза, че раната практически се е затворила, което за обикновен човек в такива срокове би било напълно невъзможно. Значи не е мистификация и загадъчният Бервик наистина му беше бил еликсира за вечната младост.
Специалният сигнал извести на всички за началото на закритото съвещание на висшите ръководители на проекта. В каюткомпанията се бяха събрали дванадесет души. За тринадесети беше поканен астрофизикът Арчи предвид изключителната важност на неговите последни открития.
— Господа — започна ученият, щом му дадоха думата, — в резултат на нашата масирана атака успяхме да разберем следното: така наречените „адски организми“ не запълват новообразуваното пространство и тяхната дълбочина на разположение е малка, докато по-надолу обвивката на планетата продължава с висококачествена легирана стомана. И това не е локален метален щит над подземен град, а истинската обвивка на цялата планета. Направихме избирателно сондиране на дванадесет места, за да се убедим в това. По-нататък. Едно от най-удивителните свойства на хиперледа е неговата непроницаемост за пси-лъчите. Всъщност, материали, които не пропускат пси-лъчи, в нашата вселена няма. Пси-излъчването може да се екранира само от енергетични полета от същия вид. Извинете, че ви обяснявам като на ученици, но ако не се лъжа, тук има хора, които са доста далече от науката. Така, хиперледът е вода, но обработена по чуждогалактична технология за употреба тук. По-нататък. Локацията с пси-лъчи на черупката в местата, освободени от хиперлед, показа, че металната сфера не е по-дебела от няколко метра, а на места тази броня е даже по-тънка. Отдолу, под стоманената обвивка, има годен за дишане въздух. Атмосферният слой е около километър и половина. По-надолу има планински породи със значително наличие на метал и пластмаса. Извод: имаме си работа с астероид от изкуствен произход.
— С други думи — включи се в обсъждането Стан, — пред нас е чуждогалактичен вражески кораб.
— Защо веднага „вражески“? — не се съгласи Артър Бервик. — Мисля, че още никой не ни е нападал. Атакували сме само ние.
— Ако не се брои отвличането на трима членове от екипажа — измърмори Стан.
— И въобще — намеси се Бручо, — цялата тази сган, която не толкова атакувахме, колкото се опитвахме да изследваме, е изначално враждебна на човека.
— Виж, това е твърде спорен въпрос! — не се предаваше Артър.
— Най-добре да не си губим времето за спорове, ами да унищожим всичко — заяви Клиф с цялата си пирянска прямота. — Кажете, след размразяване на леда и окончателното изтребване на тварите, ще можем ли безпрепятствено да проникнем във вътрешната обвивка на астероида или кораба, каквото е там… Вашето мнение, Арчи?
— Там е работата, че не! — възкликна Арчи, като се опитваше да надвика шума в каюткомпанията.
— А защо? — възмути се Кърк.
Той знаеше за природата на злополучния астероид повече от всички и затова му беше скучно да слуша ожесточените спорове. Освен това Кърк се измъчваше от невъзможността да сподели своите знания със събратята си. Пирянците не страдаха от излишно любопитство никога, но ако някаква информация им трябваше за работата, поставеният върху нея печат за секретност предизвикваше недоумения и ярост. Кърк помнеше, че „обект 001“ всъщност е корабът на доктор Солвиц, завърнал се от друга вселена, но от това изобщо не следваше, че не трябва да се влиза вътре. Така че въпросът му не беше никаква поза.
— Защо да не можем? — попита Кърк заплашително.